Лицето й беше бледо и смутено. Погледът й се плъзна по тялото му, после се върна обратно на лицето му. Той се опита да запази изражението си непроницаемо.
— Това не е добра идея.
Тя сложи ръка на вратата, за да му попречи да я затвори.
— Ти каза, че трябва да поговорим.
— Промених си мнението.
Тя замръзна.
— Това е твоята последна нощ тук.
Нашият последен шанс да бъдем заедно. Думите увиснаха между тях неизречени.
— Не съм сигурен, че това ще се получи.
В очите й се появиха гневни отблясъци.
— И ще се предадеш без бой? Това не ми звучи като в стила на мачото супершпионин. — Бутна вратата, която се отвори със страшна сила.
Вампирска сила. Може ли да я използва срещу него? Остин отстъпи назад.
— Ядосана ли си?
— Как мислиш? — Тя затвори вратата и прекоси стаята му. — Ти се съгласи да се елиминираш от шоуто тази вечер. И въпреки това все още си тук.
— Не съм се старал да остана, просто се случи.
— Е, да. Просто не можеш да устоиш да си най-сексапилният мъж на планетата. Това трябва да е ужасно изпитание за теб.
Той се подпря с рамо на стената и кръстоса ръце пред гърдите си.
— Опитваш се да ме уволниш ли? — Тя продължи да се разхожда. — Не осъзнаваш ли, че това е единствената телевизия, в която мога да работя? — Спря и го погледна. — Напълно безчувствен ли си към това, през което преминавам?
Той скръцна със зъби.
— Свърши ли?
— Не! — Тя се отправи към него. — Не трябваше да влизаш в джакузито при Ванда.
— Ние само си говорихме. Знаеш това. Наблюдаваше ни. — Остин й отправи един раздразнен поглед. — Като някой ястреб.
Тя изсумтя.
— Е, ти сигурно си се възстановил от своето отвращение. Или може би само аз те отблъсквам.
— Ти никога не си ме отвращавала. — Той се оттласна от вратата. — Просто ме обърка, по дяволите. Мислеше си за слънцето на плажа. Пиеше студен шоколад. Имаш проклет пулс. Как може да си мъртва и да имаш пулс?
Тя сложи ръце на бедрата си. Гърдите й се повдигаха гневно.
— Аз не съм мъртва.
— Нежива, ако това те кара да се чувстваш по-жива. — Той се наведе към нея. Дръпна халата и откри едното й рамо. После сложи два пръста на сънната й артерия.
— Е? Все още ли съм мъртва?
— Не. — По дяволите. Как можеше да я остави, когато беше жива? — В действителност твоят пулс е леко ускорен.
— Може би съм леко вбесена. — Тя повдигна вежди. — Или малко възбудена.
Той отдръпна ръката си и отстъпи назад.
— Как?
— Как може да съм възбудена? — Наклони глава и огледа тялото му. — Ами, насаме съм с най-сексапилния мъж на планетата и са минали пет години откакто…
— Имах предвид как е възможно да имаш шибано сърцебиене?
— Как е възможно да нямам? Аз ходя и говоря. Представям си те гол. Е, как бих могла да го правя, ако сърцето ми не изтласкваше кръвта към останалата част от тялото ми?
Кръвта със сигурност се изтласка до някои части от неговото тяло. И това, че тя задържа погледа си върху шортите му, не му помагаше. Пет години?
— Какво се случва с теб през деня?
Тя въздъхна.
— Когато слънцето изгрее, сърцето ми спира. След това щом слънцето залезе, сякаш те блъскат с няколко волта от дефибрилатора. Всичко започва да работи отново.
— Това звучи болезнено.
Тя се усмихна бавно, докато развързваше колана на халата си.
— О, но да боли е толкова хубаво.
Сладко съблазняване. Той гледаше как халата й пада на купчина върху пода, точно до неговата кърпа. Когато вдигна поглед нагоре към лицето й, вниманието му беше привлечено от изрязаното й потниче. То покриваше гърдите й с тънка копринена, почти прозрачна материя. Зърната на гърдите й бяха сочни и розови. Всичко, което трябваше да направи, бе, да ги докосне с пръсти и те щяха да се втвърдят. Не точно. Всичко, което трябваше да направи, бе, да ги погледне. Те вероятно бяха набъбнали още преди да спре погледа си на тях, бяха се втвърдили в тъмнорозови връхчета. Слабините му отвърнаха по същия начин — набъбнаха болезнено.