Выбрать главу

Тя застана пред него.

— Каза, че си влюбен в мен. Истина ли е?

Той притвори бързо очи. Слабините му бяха напрегнати, а сърцето му изгаряше.

— Дарси, ти трябва да си с някой от твоя вид. Някой, който ще те обича и ще живее вечно. Аз не мога да ти дам това, от което се нуждаеш.

— Но аз те желая.

— По дяволите. — Той тръгна към вратата. — Знаеш, че работя за ЦРУ. Ако започна да се разхождам наоколо и да убивам вампири, това ще предизвика проблем в отношенията ни, не мислиш ли?

— Можеш да напуснеш.

И да бъде въвлечен във вампирския свят, да живее само през нощта, всекидневно да е заобиколен от създания, които го възприемат като закуска.

— Молиш ме да се откажа от всичко.

— Тогава забрави. — Тя се облегна на вратата, за да го спре да я отвори. — Забрави за „заживели щастливо завинаги“. Това е лъжа. Много трудно се случва дори и в света на живите.

— Не говори така, Дарси. Заслужаваш да бъдеш обичана.

В очите й блестяха сълзи.

— Невинаги получаваме това, което заслужаваме, нали така? Научих го по трудния начин. Така че сега ще взема каквото мога. Дори това да е само за една нощ.

Тялото му крещеше „да“, но той все още се съпротивляваше. Защото, да го вземат дяволите, една нощ нямаше да е достатъчна.

Тя заключи вратата.

— Една нощ.

Остин се облегна на стената. Знаеше, че иска да се предаде. Как можеше да устои, когато я желаеше толкова силно? Но ако тя си мислеше, че могат просто да си стиснат ръцете после и всеки да тръгне по пътя си, не осъзнаваше колко дълбоко е затънал той.

В очите й се четеше несигурност.

— Отблъсквам ли те?

— Господи, не. — Не и когато обмисляше дали да не зареже всичко за нея. Проклета ирония. Колко много пъти в миналото той е бил доволният от една-единствена нощ? Вероятно това беше някакъв вид божествена разплата? Превръщаше чувствата им и връзката им в баналност. И това го вбесяваше.

— Страхуваш ли се от мен? — Тя вдигна брадичка. — Не съм хапала никого в живота си и никога не бих го направила. Предпочитам да умра.

— Ти не хапеш? — с мъка произнесе гой.

— Не, не хапя.

— Какъв срам. Аз пък хапя.

Тя отстъпи назад, а очите й се разшириха.

— Ти… искаш да ме ухапеш?

— Със сигурност. — Той скръсти ръце, излъчваше равнодушие, въпреки растящия в него гняв. — Харесва ми да хапя.

Тя го погледна разтревожено.

— Силно ли?

— Не достатъчно, за да боли. По-скоро като серия от гризвания, с прокарване на език по най-чувствителните места от тялото ти. А след това и облизване с език. И да не забравя радостите от смученето.

Тя зяпна. После се съвзе и облиза устните си.

— Къде по точно искаш да ме ухапеш?

Той я огледа бавно.

— В основата на шията, където започва рамото ти. И мекото местенце над пъпчето.

— Тук? — Тя плъзна ръка под ластика на бледосините си шорти.

— Да. — Гласът му звучеше дрезгаво, затова той прочисти гърло. Посочи обутите й в лъскави чехли стъпала. — И пръстите ти.

— Оу. — Тя ги свали и размърда пръстите на краката си по дебелия килим. — Някъде другаде?

— По прасците ти. По вътрешната част на бедрата ти. По задната част на бедрата ти, където се свързват със сексапилното ти задниче.

Тя се обърна настрани и вдигна подгъва на шортите си, за да разкрие извивката на дупето си.

— Тук? — Тя погали кожата си. Очите й леко се премрежиха. — Някъде другаде?

Неговата възбуда опъна коприната на боксерките му.

— Началото на бедрото, точно под кръста.

Тя дръпна шортите си няколко сантиметра надолу, после прокара ръце по кожата си.

— Някъде другаде?

— Долната част на гърдите ти, където те са налети и тежки.

— Ах. — Тя нави потника си нагоре и показа долната част на гърдите си. Спря точно преди да открие зърната. Сложи длани под гърдите си и ги повдигна. Когато погледна към него, очите й потъмняха и започнаха да блестят.

Мили боже! Той се напрегна.

— Очите ти станаха червени.

— Това означава, че съм гореща и готова.

— Автоматично ли се случва? — Мамка му. Ако не можеше да контролира своята вампирска същност, какво ли друго можеше да направи?

Тя тръгна бавно към него.

— Кажи ми, къде другаде искаш да ме захапеш?

Нямаше да й позволи да го зашемети. Имаше още няколко коза в ръцете си. Съсредоточи менталните си мисли и навлезе в съзнанието й. Тя се задъха, затвори очи, а по бузите и шията й изби червенина.