— А как ще я убият? — попитала пак първата баба. — Тя се пази с магии и ни желязо я лови, ни стрела.
— И това е лесно — отвърнала й другата. — Трябва да се отрежат два клона от кипарис и да се вържат накръст. С такава тояга щом я удариш, веднага ще умре: всички магии се развалят.
Като чули това, момите си отишли. Бабината храненица им рекла:
— Вие ми намерете едни мъжки дрехи, а аз ще ви чакам тук, накрай гората. Ще ида да излекувам царската дъщеря.
А царят бил разгласил навсякъде по царството, че който излекува дъщеря му, ще го направи свой зет. Всеки ден идвали в двореца лекари и знахари. Момата облякла мъжките дрехи и отишла при царя; казала му, че ще излекува дъщеря му, а той отвърнал с горчив смях:
— Ех, момче, момче! Колко учени лекари и стари знахари дохождаха да я лекуват, но никой не смогна, та ти ли ще я изцериш! Виждам, че ти е голяма надеждата да станеш царски зет, ала не ще го бъде!…
А момата му казала, че още на другия ден ще изцери дъщеря му, стига той да й даде двеста-триста войници и един водач. Той отредил войници и водач и предрешената мома казала да я заведат в оная гора, дето се намира през три реки отвъд. Завели я. Тя поръчала на войниците да обградят гората отвред и да не пускат никого да излиза. После отсякла два кипарисови клона, свързала ги накръст и тръгнала с водача през гората. Вървели, вървели, видели през дървесата дим. Замирисало им на катран, приближили — гледат: голям котел с катран на огъня, но край огъня нямало никого. А бабата, която варяла катрана, като видяла хора, покатерила се на едно дърво. Тогава момата лиснала в огъня едно ведро вода и почнала да го гаси. Видяла това вещицата и се развикала от дървото:
— Махнете се, проклетници! Ръцете да ви изсъхнат, дето ми гасите огъня!
Но не слизала от дървото. Момата тогава обърнала котела, та разсипала катрана. Бабата побесняла от яд и се развикала още по-силно от дървото:
— Мира да не видите, обесници! Като катран да почернеете — вие, дето ми разсипахте катрана!
И слязла от дървото. Тогава момата я пернала с кръстатата тояга и бабата умряла.
— Хайде да си вървим! — рекла на водача. — Царската дъщеря е вече оздравяла, защото магията беше в огъня, катрана и бабата. Щом угасихме огъня, разсипахме катрана и убихме бабата, магията се развали и царкинята ще да е оздравяла.
Всички се върнали в двореца. Бабината храненица се явила пред царя и му казала, че иска да влезе при дъщеря му. Той й не давал: казвал й, че бясната ще я разкъса. Момата го не послушала и влязла, но царкинята била заспала. Тогава преоблечената мома излязла и застанала до вратата да чака. Минало се време и тя втори път влязла. Сега вече царкинята била съвсем здрава. Царят казал на юнака, който излекувал дъщеря му, че ще го направи зет — да повика домашните си на сватба. Но нали юнакът бил предрешена мома — как ще се жени за царската дъщеря? Той казал на царя:
— Нека за дъщеря ти, царю честити, се ожени някой момък от царски род; аз съм от бедно и долно потекло.
— Тогава — рекъл царят — какво друго искаш за награда, че изцери дъщеря ми?
— Само едно искам — отвърнал юнакът, — да намериш някой човек да ме изнесе през три царства нагоре.
— Добре — казал царят, — и това ще стане. Само почакай три дена.
Юнакът останал в двореца да чака. А царят свикал най-мъдрите хора от столицата си и ги запитал кой от тях ще се заеме да изнесе през три царства нагоре един юнак. Никой от мъдреците не знаел как може да стане това, споглеждали се един друг и мълчали. Най-сетне един се обадил:
— Има, царю честити, един постник; той живее в пещерата накрай морето; там се сбират орлите на съвет, а той знае езика на птиците, та може да попита орлите биха ли се наели да изнесат юнака. Човек не може да направи това, освен ако има крила.
— Добре — казал царят, — идете питайте постника! Довечера искам от вас да ми намерите средство.
Мъдреците отишли при постника и му разказали как ги събрал царят и какво им рекъл.
— Да почакаме орлите! — казал праведникът. — А дотогава един от вас нека се затече до двореца да поиска от царя четиридесет волски глави.
Отишъл един. Донесли волските глави и ги нахвърляли по скалите наоколо. Като подушили орлите месо, веднага прилетели. Тогава постникът ги запитал кой от тях се наема да изнесе един юнак през три царства нагоре. Обадил се един голям орел:
— Аз се наемам — рекъл, — само нека юнакът ми приготви за четиридесет дена месо и вода, па да се качи на гърба ми — да го изнеса.