— Старичък е, но е доста сладък!
Според вида на Руби, все едно бе взета от парижко модно ревю. Дори белия й пудел носеше прикована черна каишка и черен кучешки пуловер.
— Разпозна ли ме? — беше Джанис със черна мини пола и кубинки. — Моя цвят ли е? — тя каза, показвайки черния лак на ноктите си.
— Всеки нюанс на черно би ти отивал! — казах.
— Опитвах се да ти кажа да не ходиш на Снежния бал, — започна Беки бързо, когато тръгнахме по шосето. — Но Тревър ме изнудва. Ти винаги си била до мен, когато съм имала нужда, а аз не бях до теб. Ще ми простиш ли?
— Бях толкова увлечена, не слушах предупрежденията ти. А и ти си тук до мен сега — хванах ръката й. Радвам се, че вече не си омагьосана от Тревър.
Когато аз и Беки вървяхме през тълпата от отиващите към партито, се натъкнахме на Джак Патерсън, облечен в черно поло и джинси.
— През всички тези години чаках подходящия момент да ти се отплатя, — призна. — Облякох всички на партито. Вече няма нищо черно в магазина!
Сега, след всички тези години, бе мой ред да му върна благодарната целувка по бузата.
— Невероятно!
— Не беше моя идея да са облечени в черно, — каза Джак, сочещ момче в Док Мартинс, черна тениска и загладена назад коса.
— Хей, момиче! — беше Мат. — Страхувах се, че няма да дойдеш. Трябваше да изпратим Беки да те вземе. Не можехме да не посрещнем Александър както трябва в града, след всичкото това време! — очите ми заблестяха. — Александър те търси цяла вечер.
Оглеждах се наоколо обезумяла, без думи. В този момент исках да прегръщам всички. Но къде бе Александър?
— Мисля, че ще го намериш вътре, — подсказа Мат.
— Не мога да повярвам, че го направи! — мисълта да видя Александър отново ме връхлетя. Прегърнах Мат, стискайки го в стил Руби. Мисля, че бе толкова сепнат от обичта ми, колкото и аз самата бях.
— По-добре да се качиш там… преди слънцето да изгрее, — каза той.
Спрях, спомняйки си, че не видях един гражданин на Дулсвил.
— Той няма да се крие в сенките, нали?
— Кой?
— Знаеш кой!
— Тревър? Той не е поканен.
— Благодаря, Мат. Благодаря ти толкова много — казах, повдигайки палеца си.
— Ти го направи, наистина. Беше хубаво да заставам на дивата страна.
Беки хвана ръката ми и ме поведе към Имението. До вратата имаше маса с напитки. Сокове и близалки, чипс и SnoCaps, Sprees, Good & Plenty, и Dots. Всичко, което Александър бе приготвил онази нощ, когато двамата гледахме телевизия.
— Няма начин! — възкликнах. Загледах се в Беки. — Казала съм ти и за SnoCaps? — разбрах.
— Ако бях пазила това в тайна, нямаше да имаме маса за освежаване — Беки добави.
Тя се приготви да ме види ядосана, но вместо това се усмихнах и казах:
— Радвам се, че имаш добра памет. Чия идея е това парти? — зачудих се.
Беки отправи поглед към стъпалата пред входа.
С периферното си зрение видях двама младоженци да си държат ръцете.
— О, ето я, — чух модерния мъж да казва.
Бяха родителите ми! Майка ми носеше черни чарлстони, черни сандали с платформи, и черна копринена блузка, с гердан от червени любовни мъниста около врата си.
Баща ми носеше очила в стил Джон Ленън с черна рамка, и бе натъпкал тялото си в черни дънки Леви’с и копринена черна риза, наполовина разкопчана.
— Дрогиран ли си? — зачудих се на глас, удивена.
— Здравей, миличка, — каза майка ми. — Трябваше да направим нещо, за да те измъкнем от леглото.
Баща ми се засмя и две деца, облечени като Дракула, ни подминаха жужейки. Едното разгърна наметалото си с ръце, опитвайки се да полети към мен.
— Дойдох да изпия кръвта ти, — беше Били.
— Изглеждаш божествено! Ти си най-сладурският вампир, когото съм виждала — казах…
— Наистина? Тогава ще нося костюма на училище в понеделник.
— Не, няма, — скара се баща ми. — Един радикален в семейството е повече от това, което мога да понеса.
Баща ми погледна към майка ми, търсейки помощ. Били ми намигна и отлетя.
Джеймсън излез от Имението, държейки черно яке.
— Ето палтото Ви, г-н Мадисън, — каза, подавайки якето на баща ми. — Момчето не искаше да го пусне. Нещо, свързано с парфюма на дъщеря ви.
Бях много засрамена, но се топях отвътре.
— Хубаво е да Ви видя, мис Рейвън.
Исках да видя Александър. Исках да го видя още сега. Исках да видя лицето му, косата му, очите му. Исках да видя дали си беше същият, дали още усещаше силната ни любовна връзка. Или е помислил, че всичко е било лъжа.
Сякаш бе прочел мислите ми, Джеймсън каза:
— Няма ли да влезеш?
Влязох, благодарна, че срещата — или кръвопролитието — щеше да бъде лично. Беше тихо, музиката не пулсираше от таванската стая, и тъмно, със само няколко свещи, осветяващи пътя. Проверих хола, трапезарията, кухнята и коридора. Изкачих се по величественото стълбище.