Той ме гледаше и не казваше нищо.
— Арман? — произнесох с уважение. — Мога ли да се обръщам към теб по този начин? — приближих се, като следях и за най-малката промяна в изражението му. — Ти очевидно си водачът. И си този, който може да ни обясни всичко това.
Но тези думи бяха неумело прикритие за мислите ми. Аз го призовавах, молех го да обясни как ги е въвлякъл във всичко това, той, който изглеждаше също тъй древен като старата царица, проникнал в дълбини, които те не биха разбрали. Представих си го пак как се взира в олтара на „Света Богородица“ с онова неземно изражение на лицето. И открих, че имам пълна увереност в него и във възможността за неговото съществуване, на това древно създание, което през цялото време не бе издало ни звук.
Струва ми се, че потърсих в него поне частица човешко чувство. Мислех си, че това ще разкрие мъдростта. И смъртният в мен, уязвимият, когото видението на хаоса в хана бе разплакало, попита:
— Арман, какъв е смисълът на всичко това?
Стори ми се, че кафявите очи трепнаха. Но после изражението на лицето му така неуловимо се преобрази в ярост, че аз се отдръпнах.
Не вярвах на сетивата си. Внезапните промени, настъпили у него в „Света Богородица“, бяха нищо в сравнение с това. По-съвършено въплъщение на злобата не бях виждал. Дори и Габриел се отдръпна. Тя вдигна десница, за да заслони Ники, а аз заотстъпвах назад, докато застанах до нея и ръцете ни се докоснаха.
Но по същия чуден начин омразата се стопи. Лицето отново бе лице на сладко и свежо смъртно момче.
Старата кралица вампир се усмихна почти изнурено и прокара белите си хищнически пръсти през косата си.
— Ти се обръщаш към мен за обяснения? — попита водачът.
Погледът му плъзна към Габриел и зашеметената фигура на Никола, отпуснал се върху раменете й. После се върна върху мен.
— Бих могъл да говоря до края на света — рече той, — и пак да не мога да ти обясня какво унищожи ти тук.
Стори ми се, че старата царица издаде някакъв присмехулен звук, ала бях прекалено съсредоточен върху него, върху мекотата на речта му и огромния гняв, бушуващ в гърдите му.
— Тези мистерии съществуват от самото начало на времето — рече той. Изглеждаше дребен сред тази просторна зала, гласът му се лееше без усилия, ръцете му бяха отпуснати край тялото. — От древни времена такива като нас бродят из човешките градове и дебнат човеците нощем, както и Бог, и Дяволът са ни наредили. Ние сме избраници на Сатаната и приетите в нашите редове трябваше първо да се докажат чрез сто престъпления, преди да им се даде Мрачния дар на безсмъртието.
Той пристъпи малко по-близо до мен, светлината от факлата блещукаше в очите му.
— Пред техните близки те привидно умираха — продължи той, — и със съвсем малко вливане на наша кръв издържаха на ужаса в ковчега, докато ни чакаха да дойдем. Тогава и само тогава се даваше Дарът на мрака и после те отново биваха заравяни в гроба, докато жаждата им даде силата да строшат тесния сандък и да се вдигнат.
Гласът му леко се извиси и доби звучност.
— В тези тъмни покои те познаваха смъртта. Те проумяваха смъртта и силата на злото, преди да се вдигнат, строшили ковчега и железните врати, които ги удържаха в него. Жалко за слабите, за неспособните да се освободят. За тези, чийто вой довеждаше смъртните на другия ден — защото никой не би откликнал нощем. За тях нямахме милост.
Но тези, които се вдигнеха, ах, те бяха вампирите, които бродеха по земята — изпитани, пречистени, Деца на мрака, родени от кръвта на новопосветен — никога от пълната мощ на древен господар, — за да може времето да им донесе мъдростта, с която да използват Дара на мрака, преди силата им да укрепне. И те се подчиняваха на Законите на мрака. Да живеят сред мъртвите, защото ние сме мъртви и винаги се връщаме в гроба си или в някой гроб, много подобен на него. Да избягват светлите места, да подмамват жертвите и да ги откъсват от компанията на другите, за да посрещат смъртта си в нечестиви, призрачни места. И вечно да почитат властта на Бога, разпятието, окачено на шията, Тайнствата. И никога, никога да не влизат в Дома на Бога, инак той ще ги лиши от силите им, ще ги запрати в ада и ще тури край на земното им царство в огнени мъки.