— Ти си глупак! — прошепна Габриел.
— Ти се опита да опазиш цигуларя от това. Но нея никога не си пазил.
— Не говори повече! — отвърнах. — Караш ме да те намразя! Това ли искаш?
— Но аз говоря истината, и ти го знаеш. А онова, което никога не ще познаеш, всеки един от вас няма да познае, е омразата и негодуванието на другия в пълна дълбочина. Или страданието. Или любовта.
Той млъкна. Не можех да кажа нищо. Той постъпваше тъкмо както аз се боях, че ще постъпи, и не знаех как да се защитя.
— Ако сега ме изоставите с нея — продължи той — ти пак ще повториш грешката. Никола ти никога не си го притежавал. А тя вече се пита как ли някога ще се освободи от теб. Но за разлика от нея ти не понасяш самотата.
Не можех да отговоря. Очите на Габриел се смалиха, устата й доби още по-жесток израз.
— И ще дойде време, когато ще потърсиш други смъртни, отново с надеждата, че Мрачната магия ще ти донесе любовта, за която копнееш. И с тези новоосакатени и непредвидими деца ще се опиташ да градиш своите цитадели срещу времето. Ала те ще са затвори, които ще издържат по половин век. Предупреждавам те. Само с могъщи и мъдри като теб може да се изгради истинска цитадела срещу времето.
За миг той ми се стори далечен, неописуемо прекрасен в сиянието на огъня, тъмнокестенявите кичури на косата му едва докосваха гладкото чело, устните му се разтвориха в блажена усмивка.
— Щом не можем да живеем според старите обичаи, не можем ли да имаме един друг? — попита той, и сега гласът му отново бе призивен. — Кой друг може да разбере страданията ти? Кой друг знае какво се е въртяло в ума ти в онази нощ, когато излезе на сцената на своя малък театър и уплаши всички, които обичаше?
— Не говори за това! — прошепнах, но вече омеквах, погледът му, гласът му ме унасяха. Много близо бе екстазът, обзел ме онази нощ върху стената. С цялата си воля призовах Габриел.
— Кой разбира какво минаваше през ума ти, когато моите следовници изменници, лудеейки на музиката на твоя безценен цигулар, измислиха отвратителното си булевардно театърче?
Мълчах.
— Театърът на вампирите! — устните му се изпънаха в най-тъжната усмивка. — Тя не разбира ли каква ирония, каква жестокост се съдържа в това? Тя знае ли какво беше, когато ти излизаше на тази сцена като младеж и чуваше как публиката крещи в твоя чест? Когато времето бе твой приятел, а не твой враг, както сега? Когато зад кулисите ти простираше ръце и твоите любими смъртни идваха при теб, твоето малко семейство, и се притискаха до теб…
— Спри, моля те! Моля те да спреш!
— Някой знае ли колко е голяма душата ти?
Вещерство. Дали някога е било прилагано по-умело? И какво казваше той всъщност отвъд този леещ се поток от красиви думи? Ела при мен и аз ще бъда слънцето, около което кръжиш в орбита, и моите лъчи ще оголят тайните помежду ни, и аз, който притежавам магии и умения, за които ти нямаш ни най-малко понятие, ще властвам над теб, ще те притежавам и ще те погубя!
— Попитах те вече — казах. — Какво искаш? Какво искаш точно?
— Теб! — отвърна той. — Теб и нея! Да станем трима на този кръстопът!
Не да ти се предадем?
Поклатих глава. И забелязах у Габриел същата предпазливост и отдръпване.
Той не се сърдеше — сега нямаше злоба. Ала той отново повтори със същия примамлив глас:
— Проклинам ви! — и на мен ми прозвуча така, сякаш рецитираше. — Аз ти се предложих в мига, в който ти надделя над мен. Спомни си това, когато твоите деца на мрака те нападнат, когато въстанат срещу теб. Спомни си за мен.
Бях потресен, дори по-потресен отколкото след тъжния, ужасен край с Никола в театъра на Рено. В подземието под Гробището на невинните и за миг не бях познал страха. Ала в тази стая той ме обзе от мига, в който влязохме.
И в него отново забушува гняв, толкова ужасен, че той не можеше да го овладее.
Гледах го как свежда глава и се извръща. Стана мъничък, лек и притисна ръце до гърдите си, застанал пред огъня, мислеше си как да ме сплаши и нарани и аз чувах заплахите му, макар и неизречени.
Ала нещо за частица от секундата помрачи яснотата на погледа ми. Може би трепкането на пламъка на свещ. Може би примигването на окото ми. Каквото и да бе, той изчезна. Или се опита да изчезне и го видях как отскача от огъня, огромна тъмна резка.