Ала знанието, че не съм първият демон аристократ, който се върти из балните зали по света в търсене на жертви — смъртоносният благородник, който скоро щеше да изплува в разказите, поезията и булевардните романи като самото въплъщение на нашето племе — ми въздействаше странно окуражително. Постоянно се появяваха и други.
Ала по нашия път щяхме да срещнем и още по-странни създания на мрака. В Гърция открихме демони, които не знаеха как са били създадени, а понякога се натъквахме дори на безумни създания, загубили разсъдъка си, които ни нападаха, все едно бяхме смъртни, и побягваха с писъци от молитвите, които редяхме, за да ги прогоним.
Вампирите в Истанбул си живееха вкъщи, скрити на сигурно място зад високи зидове и порти, гробовете им бяха в техните градини и се обличаха като всички хора по онези краища на света, в развяващи се роби, за да ловуват из нощните улици.
Ала дори и те се ужасяваха от това, че живея сред французите и венецианците, возя се в карета, посещавам сбирки в европейските посолства и домове. Заплашваха ни, крещяха заклинания срещу нас, а после побягнаха в паника, щом се обърнем срещу тях, само за да се върнат и отново да ни тормозят.
Възвращенците от света на мъртвите, които обитаваха гробниците на мамелюците в Кайро, бяха същински зверове, които се придържаха към древните закони, предвождани от господари с хлътнали очи и живееха в руините на коптски манастир. Обредите им бяха наситени с източни магии и призоваването на много демони и зли духове, които наричаха със странни имена. Те страняха от нас въпреки всички жлъчни заплахи, ала знаеха имената ни.
Годините минаваха, а ние нищо не научавахме от всички тези твари, което, разбира се, не бе особено голяма изненада за мен.
И въпреки, че на много места вампирите бяха чували легенди за Марий и за останалите древни, те никога не бяха виждали с очите си подобни създания. Дори и Арман се бе превърнал в легенда за тях и те често ни питаха: „Наистина ли сте виждали вампира Арман?“ Никъде не срещнах истински древен вампир. Никъде не срещнах вампир, в който да има нещо магнетично, създание, притежаващо голяма мъдрост или с някакви особени постижения, необичайно същество, в което Мрачната дарба да е сътворила някаква забележима алхимия, която да привлече интереса ми.
В сравнение с тези същества Арман бе мрачен бог. Както и Габриел, както и аз.
В началото, при първото ни идване в Италия, ние придобихме по пълни познания за древните ритуали и започнахме да се отнасяме към тях с по-голямо съчувствие. Римското сборище излезе да ни посрещне с отворени обятия.
— Елате на Служение — призоваха ни те. — Елате в катакомбите и пейте с нас химни.
Да, те знаеха, че сме унищожили парижкото сборище и че сме надвили Арман, великия майстор на мрачните тайни. Ала не ни презираха за това. Напротив, не можеха да разберат причината Арман да се откаже от властта си. Защо сборището не се бе променило с времето?
Защото дори и тук, където обредите бяха толкова сложни и чувствени, че ми секваше дъхът, вампирите далеч не отбягваха хорските обичаи и за тях не беше нищо да се представят за човеци винаги, когато това подхождаше на целите им. Същото важеше и за двамата вампири, които видяхме във Венеция и шепата себеподобни, които по-късно щяхме да срещнем във Флоренция.
Обвити с черни наметала, те проникваха сред тълпите в Операта, в сумрачните коридори на големите къщи по време на балове и банкети и понякога дори посядаха сред навалицата в долнопробни кръчми и винарни и зяпаха хората съвсем отблизо. Тук, повече отколкото навсякъде, те имаха навика да се обличат в костюми от времето на раждането им и често бяха великолепно пременени и изглеждаха царствено, притежаваха накити и труфила и често ги показваха, когато им е угодно и когато си поискат.
Ала въпреки това пропълзяваха обратно в смрадливите си гробища, за да спят, и побягваха с писъци от всеки знак на божествена сила, и се хвърляха с дивашка невъздържаност в техните ужасяващи и прекрасни служения.
В сравнение с тях парижките вампири бяха примитивни, недодялани и инфантилни, но разбирах, че тъкмо изтънчеността и светските порядки в Париж бяха накарали Арман и стадото му да странят толкова силно от обичаите на смъртните.