Но когато продължихме на юг от Истанбул към Мала Азия, Габриел се поддаде още по-силно на примамливостта на тази нова и странна земя, и затова почти не се завърташе край мен.
А във Франция всичко вървеше към ужасяваща кулминация, не само в света на смъртните, за който все още скърбях, но и при вампирите от театъра.
3
Още преди да напусна Гърция, чувах тревожни новини от английски и френски пътешественици за неприятностите у дома. И когато пристигнах в Европейската странноприемница в Анкара, там ме чакаше голям пакет с писма.
Роже бе прехвърлил всичките ми пари извън Франция в чуждестранни банки. „Не се замисляйте за завръщане в Париж — пишеше ми той. — Посъветвах баща ви и братята ви да се държат настрана от всякакви сблъсъци. Климатът тук не е благоприятен за монархисти.“
В писмата си Елени описваше по свой начин същото:
Публиката иска да гледа как се глумят над аристократите. Нашата пиеска, представяща непохватна кралица кукла, стъпкана безмилостно от нехайна войска от кукли, която тя се мъчи да командва, предизвиква силен смях и крясъци.
Духовенството също подлежи на подигравки: в друга малка драма представяме надменен свещеник, дошъл да накаже група танцуващи момичета — марионетки за непристойното им поведение. Но уви, техният учител по танц, който всъщност е дявол с червени рогца, превръща нещастния свещенослужител във върколак и той свършва дните си държан в златна клетка от смеещите се момичета.
Всичко това е рожба на гения на Нашия божествен цигулар, ала сега ние не бива да се отделяме от него нито за миг. За да го принуждаваме да пише, го връзваме за стола. Слагаме пред него мастило и хартия. А ако не се получи, го караме да ни диктува, а ние записваме пиесите.
На улицата заговаряме минувачи и пламенно им обясняваме, че на този свят има ужаси, каквито не са и сънували. И, уверявам те, ако Париж не бе толкова зает да чете памфлети, изобличаващи кралица Мария Антоанета, той досега да е погубил всички ни. Нашият най-стар приятел с всяка изминала нощ все повече се гневи.
Разбира се, незабавно й писах и я умолявах да проявят търпение към Ники, да се опитват да му помагат през първите години. „Без съмнение на него може да му се повлияе; — твърдях аз, и за първи път запитах: — В моя власт ли би било да променя нещата, ако се завърна?“ Дълго гледах думите, преди да се подпиша. Ръцете ми трепереха. После запечатах писмото и незабавно го изпратих.
Как бих могъл да се върна? Бях толкова самотен, че не бих понесъл мисълта да се върна в Париж и да видя отново малкия театър. А и как щях да помогна на Никола, когато отида там? Отдавнашните предупреждения на Арман кънтяха в ушите ми.
Всъщност като че без значение къде се намирам, Арман и Ники бяха винаги с мен — Арман с неговите мрачни предупреждения и предсказания и Никола, който ме измъчваше с малкото чудо на любовта, превърнала се в омраза.
Никога Габриел не ми е била толкова нужна, колкото сега. Но тя отдавна бе заминала далече пред мен по нашия маршрут. От време на време си припомнях какво беше, преди да напуснем Париж. Но вече нищо не очаквах от нея.
В Дамаск ме чакаше отговорът на Елени.
Той те презира все така, както те е презирал винаги. Когато изказваме предположения, че може би трябва да заминем при теб, той не спира да се смее. Казвам ти всичко това не за да те плаша, а за да ти изясня, че правим всичко по силите си, за да предпазваме това дете, което никога не е трябвало да се Ражда за Мрака. Той е втрещен от способностите си, заслепен и побъркан от въображението си. И преди сме виждали всичко това и жалният му завършек.
Ала миналия месец той написа най-великата пиеса. Танцьорите марионетки, без въжета този път, в разцвета на младостта си са поразени от чума и положени под надгробни камъни и венци от цветя. Свещеникът ги оплаква, а после си отива. Но на гробището идва млад цигулар магьосник, и чрез своята музика ги кара да се надигнат от гробовете. Като вампири, целите увити в диплите на черна коприна и черни сатенени панделки, те излизат от гробовете и весело танцуват, докато следват цигуларя към Париж, прекрасно изрисуван с бои върху платното. Тълпата избухва в рев. Казвам ти, ние можем да пируваме със смъртни жертви на сцената, и парижани, убедени, че всичко това е най-напредничавата илюзия, ще ликуват от възторг.