— Всичко е наред — рече той с тъга. — Не мисля, че твоето докосване не им допада.
Отначало не можах да го разбера. А после разбрах.
— Тоест ти… Ти не знаеш дали… Дали те просто седят там и… Ах, Господи!
И си припомних казаното от него преди стотици години, думите, вградени в разказа на Арман: Онези, които трябва да бъдат пазени, са потънали в покой, или в мълчание. Повече от това може и никога да не узнаем.
Целият треперех. Не можех да спра треперенето на ръцете и краката си.
— Те дишат, мислят, те са живи като нас! — изломотих. — От колко време са така, от колко време?
— Успокой се — той ме потупа по ръката.
— О, Господи! — възкликнах глупаво отново. Продължавах да го повтарям. Никакви други думи не стигаха. — Но кои са те? — попитах най-сетне. Гласът ми преминаваше в истеричен крясък. — Озирис и Изида ли са? Това ли са те?
— Не зная.
— Искам да се махна от тях. Искам да изляза оттук.
— Защо? — попита той спокойно.
— Защото те… Защото те са живи, телата им са живи, ала… те не могат нито да говорят, нито да помръднат!
— Откъде знаеш, че не могат? — попита той с все същия тих, утешителен глас.
— Но те не говорят и не помръдват! Точно това е! Те не…
— Ела — прекъсна ме той. — Искам още малко да ги погледаш. А после ще те заведа пак горе и ще ти разкажа всичко, както вече ти обещах.
— Не искам повече да ги гледам, Марий, честно, не искам! — възкликнах, докато се опитвах да изтръгна ръката си от неговата и тръсках глава. Ала той ме стискаше толкова здраво, колкото би могла вероятно да стиска статуя, и не можех да прогоня мисълта колко прилича тяхната кожа на неговата, как и той придобиваше същия невъзможен блясък, как лицето му, когато е спокойно, бе гладко като техните!
Той ставаше като тях. И нейде, пропаднал във великата зейнала бездна на вечността, и аз щях да стана като тях! Ако оцелея толкова дълго.
— Моля те, Марий… — не ми бе останал нито срам, ни суетност. Исках да изляза от тази стая.
— Тогава ме изчакай — рече той търпеливо. — Стой тук.
И пусна ръката ми. Обърна се и огледа съборените от мен цветя, разлятата вода.
И всичко бе подредено пред очите ми — цветята поставени обратно във вазите, водата избърсана от пода.
Той застана и се загледа в двамата пред себе си, и тогава чух мислите му. Той ги приветстваше като близки, и не бяха нужни титли и обръщения. Обясняваше им защо през последните няколко нощи го е нямало. Ходил до Египет и им донесъл дарове, които скоро щял да им поднесе. Много скоро щял да ги изведе да погледат морето.
Започнах да се поуспокоявам. Но сега съзнанието ми правеше дисекция на всичко, което ми се бе изяснило в момента на потрес. Той бе загрижен за тях. Винаги е бил загрижен за тях. Бе разкрасил тази стая, защото те я гледаха и защото може би биха могли да оценят красотата на картините и цветята, които носеше той.
Ала той не знаеше това. И бе нужно само да ги погледна отново, за да ме обземе ужасът от това, че са живи и са заключени в себе си.
— Не мога да понеса това — измърморих. Знаех причината, поради която той ги пазеше, без изобщо да ми я е казвал. Той не можеше да ги закопае някъде дълбоко в земята, защото те бяха в съзнание. Не би ги изгорил, защото бяха безпомощни и не можеха да дадат съгласието си. О, Господи, ставаше все по-ужасно и по-ужасно.
Но той ги пазеше, както древните езичници са пазели своите богове в храмовете — техни домове. Носеше им цветя.
И сега, докато го гледах, той им палеше благовония — малка бучка, която бе извадил от копринена кърпичка. Каза им, че била от Египет. И я разпалваше в малко бронзово блюдо.
Очите ми се насълзиха. Разплаках се.
Когато вдигнах очи, той стоеше с гръб към тях и аз ги виждах над рамото му. Той потресаващо им приличаше — статуя, облечена в тъкан. И ми се стори, че може би го правеше нарочно, нарочно бе отпуснал лицето си безизразно.
— Разочаровах те, нали? — прошепнах.
— Не, никак — отвърна приветливо той. — Не си.
— Съжалявам, че…
— Не, не си.
Приближих се малко. Чувствах, че съм се отнесъл грубо с Онези, които трябва да бъдат пазени. И с него се бях отнесъл грубо. Той ми бе разкрил тази тайна, а аз бях изпаднал в ужас и отвращение.
Сам бях разочарован от себе си.