— Но надали това ги вълнува. Ако ги вълнуваше, щяха да се раздвижат.
— Но как можеш да го знаеш?
— Те вършат други неща, които изискват голяма сила. Например случва се аз да заключа ковчега, и те мигом го отключват и отново отварят вратите. Знам, че го правят те, защото са единствените, които биха могли. Вратите отхвърчат назад, и те се показват. Изваждам ги оттук, за да гледат морето. И пред зори, когато идвам да ги отнеса обратно, те са по-тежки, по-малко гъвкави, почти е невъзможно да ги помръднеш. Понякога си мисля, че те вършат всичко това, за да ме тормозят, да си играят с мен.
— Не. Те се опитват, ала не могат.
— Не съди толкова прибързано — възрази ми той. — Влизал съм в тяхната стая и съм откривал свидетелства за действително странни неща. И, разбира се, има и събития, случили се в началото…
Ала той млъкна. Нещо бе отвлякло вниманието му.
— Долавяш ли мисли от тях? — попитах. Той като че наистина се вслушваше.
Той не отговори. Оглеждаше ги. Нещо се е променило! — мина ми през ума. Напрегнах волята си докрай, за да не се обърна и да побягна. Заоглеждах ги внимателно. Нищо не забелязвах, нищо не чувах, нищо не усещах. И щях да се разкрещя неистово, ако Марий не ми бе обяснил защо ги оглежда.
— Недей да прибързваш така, Лестат — каза той най-сетне с лека усмивка, без да откъсва поглед от мъжа. — Понякога се случва да ги чуя, но мислите им са нечленоразделни, просто усещам присъствието им — този звук ти е познат.
— И току-що чу него.
— Даааа… Може би.
— Марий, моля те, умолявам те, да излезем оттук! Прости ми, но не издържам! Моля те, Марий, да си вървим.
— Добре — съгласи се той дружелюбно и ми стисна рамото. — Но първо направи нещо за мен.
— Каквото поискаш!
— Поговори им. Не е нужно да е на глас. Но им поговори. Кажи им, че ги смяташ за красиви.
— Те знаят — отвърнах. — Те знаят, че ги намирам за неописуемо красиви — сигурен бях. Но той искаше да им го изкажа церемониално, и затова прочистих мислите си от всякакъв страх и всякакви налудничави предположения и им го казах.
— Просто им поговори — увещаваше ме Марий.
И аз им заговорих. Вгледах се в очите на мъжа, в очите на жената. И ме завладя престранно чувство. Повтарях думите За мен сте красиви, за мен красотата ви е несравнима, като едва оформях словата. Молех се така, както когато бях много малък и лежах на поляната на планинския склон и се молех на Бог — моля те, моля те, помогни ми да се махна далече от бащиния ми дом!
Сега говорех така на нея и й казах, че съм благодарен за това, че ми е било позволено да се приближа до нея и древните й тайни, и започнах физически да усещам тази благодарност. Тя се излъчваше от цялата ми кожа, чак до корените на косата. Усетих как напрежението отпуска лицето ми. Усещах как то напуска тялото ми. Бях олекнал, и уханието на благовонията и цветята обгръщаше духа ми, докато се вглеждах в черните зеници на дълбоките й кафяви очи.
— Акаша — произнесох на глас. Чух името в същия онзи миг, в който го изговорих. И то ми прозвуча възхитително. Ковчегът около нея запламтя, а откъм мъжката фигура се долавяше само нещо неясно. Приближих се неволно към нея, наведох се напред и почти я целунах по устните. Желаех го. Наведох се по-близо. И после почувствах допира на устните й.
Исках да накарам кръвта си да потече в устата ми и да й я предам, както онзи път с Габриел, когато тя лежеше в ковчега.
Магията крепнеше, и аз се вгледах право в бездънните й очи.
Аз целувам богинята по устата… Какво ми става! Полудял ли съм, че да си го помисля.
Отдръпнах се. Отново се намерих до стената, разтреперан, стиснал главата си с ръце. Този път поне не бях съборил лилиите, ала отново плачех.
Марий затвори вратите на ковчега и плъзна резето на мястото му.
Излязохме в коридора и той накара вътрешното резе да се надигне и да се плъзне в скобите си, а външното пусна с ръце.
— Ела, млади момко — подкани ме той. — да се качим горе.
Но бяхме изминали едва няколко крачки, и чухме отривисто прищракване, а после и още едно. Той се обърна и погледна назад.
— Пак го направиха — рече той, и върху лицето му падна сянка на печал.
— Какво? — дръпнах се до стената.
— Ковчегът. Отвориха го. Ела. По-късно ще се върна и ще го заключа, преди слънцето да изгрее. А сега ще се върнем в моята всекидневна, и аз ще ти разкажа своята история.