— Длъжни сте да дойдете сега! — рече той и ме притисна с цялата мощ на волята си, прекалено очевидно за мен, че да се подлъжа. — Излезте, и моите следовници няма да ви навредят.
— Лъжеш ни — отвърнах. — Отпратил си своите следовници и искаш да излезем, преди да се завърнат, защото не искаш те да те видят как излизаш от църквата. Ти не искаш те да узнаят, че си влязъл в нея!
И отново Габриел се изсмя презрително.
Сложих длан на гърдите му и се опитах да го отблъсна. Той може би бе силен като Магнус. Но аз не се поддадох на уплахата.
— Защо не искаш те да видят? — прошепнах, втренчен в очите му.
Промяната, настъпила в него, бе тъй поразителна и противна, че ми секна дъхът. Ангелският му лик повяхна, очите му се разшириха, а устните му се извиха надолу от смаян ужас. Цялото му тяло се разкриви, сякаш едва се удържаше да не заскърца със зъби и свие юмруци.
Габриел се отдръпна. Аз се изсмях. Неволно — ала не можех да се сдържа. Това, което се случваше, бе ужасяващо, ала същевременно и много смешно.
Поразително внезапно тази страховита илюзия, ако бе илюзия, избледня и той отново доби първоначалния си вид. Дори и възвишеното изражение се завърна. С постоянен поток от мисли той ми съобщи, че съм безкрайно по-силен, отколкото е предполагал. Ала ако другите го видели да излиза от църквата, щели да се уплашат, и затуй трябвало веднага да тръгнем.
— Отново лъжи! — прошепна Габриел.
А аз разбрах, че такава гордост не би простила нищо никому. Бог да е помощ на Никола, ако не успеем да измамим този!
Обърнах се, хванах ръката на Габриел и ние поехме по прохода към портите. Габриел се обръщаше назад и попоглеждаше въпросително ту мен, ту него с пребледняло, напрегнато лице.
— Търпение! — прошепнах. Обърнах се и го видях, далеч от нас, с гръб към главния олтар, и втренчените му очи бяха толкова големи, че ми изглеждаше ужасен, противен, подобен на призрак.
Щом стигнах вестибюла, аз с цялата си мощ излъчих призив към останалите, като шепнех на глас, за да ме чува Габриел. Казах им да се върнат и да влязат в църквата, ако поискат, че там нищо няма да им навреди, че водачът им стои в църквата пред самия олтар, невредим.
Заговорих по-високо, като с всяка дума излъчвах призиви. И Габриел се присъедини и заповтаря заедно с мен.
Усетих го как идва към нас от главния олтар, и изведнъж го загубих. Не знаех къде зад нас се намираше.
Внезапно той се материализира до мен, сграбчи ме и блъсна Габриел на пода. Опитваше се да ме вдигне и да ме запокити през вратата.
Но аз се възпротивих. И, като отчаяно събирах всичките си спомени за Магнус — странната му походка и странните движения на това създание — аз го захвърлих. Той не просто изгуби равновесие, както би се случило с някой тежък смъртен, а изхвърча право във въздуха.
И точно както подозирах, той направи салто и връхлетя върху стената.
Смъртните се размърдаха. Забелязаха движение, чуха шумове. Ала той пак бе изчезнал. А ние с Габриел в мрака не изглеждахме по-различно от останалите млади господа.
Дадох знак на Габриел да се отдръпне. После той се появи и се стрелна към мен, но аз бях предвидил какво ще се случи и се дръпнах встрани.
На около двайсет стъпки от мен го видях проснат на камъните, и ме гледаше със страхопочитание, все едно бях бог. Дългата му кестенява коса бе разчорлена, кафявите му очи — огромни, когато погледна нагоре. И въпреки цялата нежна невинност на лицето му, волята му ме заливаше — врял поток от заповеди, убеждаваше ме, че съм слаб и несъвършен, и глупак, и че неговите следовници щели да ме разкъсат, крайник по крайник, щом дойдат. Щели бавно да опекат смъртния ми любовник, докато умре.
Разсмях се беззвучно. Всичко това бе съвсем нелепо, като караница от старите комедии.
Габриел поглеждаше ту единия, ту другия.
Отново изпратих призива към останалите и този път, щом го изпратих, ги чух да ми отговарят, да задават въпроси.
— Влезте в църквата — повтарях отново и отново, дори и когато той се изправи и отново ме нападна в сляпата си, непохватна ярост. Габриел го хвана, аз също и двамата го стиснахме така, че не можеше да помръдне.
В миг на пълен ужас за мен той се опита да забие зъби във врата ми. Видях как очите му се окръглят и празния му поглед, щом зъбите му се показаха над изопнатата устна. Блъснах го назад и той отново изчезна.
Другите се приближаваха.