Ала никой в обширната зала не помръдна.
Старицата затананика със стиснати устни някаква зловеща мелодия с ритъма на реч. Водачът продължаваше все така да се взира.
Но момчето, изпаднало в паника, настъпваше към нас. То оголи зъби и вдигна ръка като ноктеста лапа.
Грабнах факлата от него и невъзмутимо го блъснах в гърдите, ударът ми го запрати на другия край на прашния кръг и той се хлъзна сред съчките, струпани около кладата. Забих факлата в пръстта и я угасих.
Кралицата вампир се разсмя пискливо и смехът й явно ужаси другите, ала лицето на водача изобщо не се измени.
— Няма да стоя тук и да чакам никакъв съд на Сатаната! — заявих аз и огледах кръга. — Освен ако не доведете Сатаната тук.
— Да, кажи им го, дете! Накарай ги да ти отговорят! — провикна се тържествуващо старата жена.
Момчето отново се бе изправило на крака.
— Знаете престъпленията им! — ревна то, щом се завърна в кръга. Бе изпаднало в ярост и излъчваше сила, и сега разбрах колко невъзможно бе да преценяваш, когото и да било от тях по вида на смъртен, който бяха съхранили. Той спокойно би могъл да бъде старейшина, дребната старица — новаче, юношата водач — най-старият от всички.
— Вижте! — възкликна то и се приближи, и сивите му очи блеснаха, щом усети вниманието на другите. — Това изчадие не е било послушник нито тук, нито никъде; той не е молил да бъде приет. Не е дал клетва на Сатаната. Не е предал душата си на смъртно легло, и всъщност не е и умрял! — гласът му изтъня и се извиси. — Той не е бил погребан! Не се е вдигнал от гроба като Дете на мрака! И смее да скита по улиците на света под маската на живо същество! И върти сделки насред самия Париж като смъртен!
Откъм стените в отговор се понесоха писъци. Но вампирите от кръга мълчаха, щом ги погледна. Челюстта му трепереше.
Той издигна ръце и нададе вой. Един-двама от другите го подеха. Лицето му бе обезобразено от гняв.
Старата кралица вампир се разтресе от смях и ме погледна с най-налудничавата усмивка.
Ала момчето не отстъпваше.
— Той търси уюта на огнището, строго забранен! — кресна то и тропна с крак, и дрехите му се разтресоха. — Той влиза в дворците на плътските наслади и там се смесва със смъртните, докато те свирят музика! Докато танцуват!
— Стига си беснял! — Срязах го. Но в действителност ми се искаше да го изслушам.
Той продължи да кряска и завря пръст в лицето ми.
— Никой обред не може да го пречисти! Късно е вече за Обета на мрака, за Мрачния благослов…
— Обети на мрака? Мрачни благослови? — обърнах се към старата царица. — Вие какво ще кажете за всичко това? Вие сте също толкова стара, колкото бе и Магнус, когато влезе в огъня… Защо вие продължавате да търпите това страдание!
Внезапно очите й се завъртяха, сякаш водеха самостоятелен живот, и от нея отново изригна онзи поривист смях.
— Никога няма да ти навредя, младежо — рече тя. — И на двама ви.
— Тя погледна с обич Габриел. — Вие сте тръгнали по пътя на Дявола към голямо приключение. Какво право имам да се меся в онова, което идните векове са ви подготвили?
Пътят на Дявола. Първата фраза, произнесена от когото и да било от тях, на която душата ми откликна звънко. Само като я погледнех, и ме обземаше веселие. По свой начин тя бе близначка на Магнус.
— О, да, стара съм като този, който те роди! — тя се усмихна, белите й зъби едва докоснаха долната устна и изчезнаха. Тя погледна водача, който я наблюдаваше без ни най-малък интерес или въодушевление. — Мен вече ме имаше тук, в това сборище, когато Магнус открадна от нас нашите тайни, хитрецът, алхимикът Магнус… когато изпи кръвта, която щеше да му дари вечен живот така, както Светът на мрака дотогава не бе виждал. Три века изминаха, и той предаде своя чист неопетнен Дар на мрака на теб, прекрасно дете!
Лицето й отново се превърна в злобно ухилената комична маска, съвсем като лицето на Магнус.
— Покажи ми я, дете — рече тя. — Силата, която той ти даде. Знаеш ли какво значи да те преобрази във вампир някой толкова могъщ, който никога преди не е давал този Дар? Тук, дете, това е забранено, никой толкова стар не може да предаде силите си! Защото дари ли го, роденото от него пиле голишарче като нищо ще победи този милостив водач и неговото сборище.
— Прекрати тези фантасмагорични безумия! — намеси се момчето.
Но всички слушаха. Тъмнооката хубавица се бе приближила до нас, за да вижда по-добре старата царица и вече напълно бе забравила страха и омразата към нас.