— Преди сто години изприказва достатъчно! — изрева момчето на старата царица, вдигнало ръка, за да й заповяда да мълчи. — Ти си луда, както и всички останали старци са луди. Това е вашата мъчителна смърт. Казвам ти, всички тези изгнаници трябва да бъдат наказани! Редът ще се възстанови, когато той и преобразената от него жена бъдат унищожени пред всички ни.
С възобновена ярост той се обърна към останалите.
— Казвам ви, вие ходите по тази земя като всички зли изчадия, по Божия воля, за да карате смъртните да страдат в името на Божественото му величие. И по волята Божия ще бъдете унищожени, щом богохулствате, и хвърлени в казаните на ада сега, защото сте прокълнати души, и вашето безсмъртие ви се дава само с цената на мъки и страдания.
Надигна се колеблив вой.
— А, ето я, значи, най-накрая — рекох аз. — Цялата философия — и тя цялата се гради върху лъжа. А вие се свивате като селяни вече попаднали в ада по свой собствен избор, оковани по-тежко и от най-низшия смъртен, и искате да ни накажете, защото ние не постъпваме така? Последвайте примера ни, защото ние не живеем така!
Някои от вампирите се взираха в нас, други трескаво разговаряха, тези разговори се водеха навсякъде около нас. Отново и отново те поглеждаха водача и старата царица.
Ала водачът не казваше нищо.
Момчето с крясък призова към ред.
— Не стига, че оскверни светини — заговори пак то, — не стига, че се подвизава като смъртен. Тази нощ, в едно село в покрайнините, той вкара в ужас паството на цяла църква! Цял Париж говори за този ужас — кръвопийци се вдигнали от гроба под самия олтар, той и неговия женски вампир, върху когото той приложи Магията на мрака без съгласие и без обред, точно както и той е бил създаден!
Чуха се ахкания и още мърморене. Ала старата царица изпищя от възторг.
— Това са тежки престъпления — рече той. — Казвам ви, те не могат да останат ненаказани! А кой сред нас не знае за неговите подигравки на сцената на булевардния театър, който той самият държи като смъртен! Там пред хиляда парижани той се перчеше със способностите си на Дете на мрака! И тайната, която пазехме от векове, биде престъпена за негова забава и забавата на простолюдието!
Старата царица потри ръце, наклони глава встрани и ме загледа.
— Вярно ли е всичко това, дете? — попита тя. — Седял ли си в ложа в Операта? Заставал ли си под светлините на сцената на „Театр Франсез“? Танцувал ли си с краля и кралицата в двореца Тюйлери, ти и тази красавица, която ти сътвори тъй съвършена? Вярно ли е, че кръстосваш булевардите със златна каляска?
Тя се смееше ли смееше и погледът й от време на време се плъзваше по останалите и ги усмиряваше, сякаш тя излъчваше топъл светлинен лъч.
— Ах, каква изисканост и какво достойнство — продължи тя. — Какво се случи в голямата катедрала, когато влязохте? Разкажи ми сега!
— Абсолютно нищо, мадам! — заявих.
— Тежки престъпления! — изрева възмутеното момче вампир. — Това са страхотии, които могат да вдигнат срещу нас цял град, ако не и кралство! След като векове наред сме дебнали из този мегаполис крадешком и сме пораждали само най-нежен шепот за нашите велики сили. Призраци сме ние, нощни създания, обречени да подхранват човешките страхове, не бесни демони!
— Ах, но туй е твърде възвишено — пропя старата царица, вперила поглед в обречения таван. — На моето каменно възглаве съм сънувала сънища за света на смъртните горе. Слушала съм гласовете му, новата му музика и те са ме унасяли като приспивни песни в моя гроб. Представяла съм си неговите фантастични открития, познала съм куража му в предвечното светилище на моите мисли. И макар и той да ме отхвърля в ослепителните си форми, копнея за някого, който да притежава силата да скита из него без страх, да язди по Дяволския път през самото му сърце.
Сивоокото момче не бе на себе си.
— Пропуснете изпитанието! — викна то, вперило сърдит поглед във водача. — Запалете кладата!
Царицата отстъпи от пътя ми с пресилен жест, щом момчето посегна към най-близката до него факла. Втурнах се към него, изтръгнах му факлата и го запратих към тавана, то се завъртя презглава и продължи да се върти чак докато падна долу. Стъпках факлата.
Оставаше още една. Сред сборището бе настанала пълна суматоха, неколцина се притекоха на помощ на момчето, други си шушнеха, а водачът не помръдваше, като в сън.