И в този промеждутък аз излязох отпред, покачих се на кладата и изкъртих предната стена на малката дървена клетка.
Никола приличаше на жив труп. Очите му бяха оловни, а устата му се гърчеше все едно ми се усмихваше с омраза от другата страна на гроба. Измъкнах го от клетката и го спуснах на пръстения под. Той имаше треска и въпреки че аз не му обръщах внимание и бих го прикрил, стига да можех, той ме блъскаше и мълвеше проклятия.
Старата царица гледаше запленена. Погледнах Габриел, която наблюдаваше без капка страх. Извадих перлената броеница от жилетката си и я окачих, с увисналото разпятие, на шията на Никола. Той се вторачи вцепенено в кръстчето, а после започна да се смее. Презрението и злобата бликаха от него и се изливаха в този тих металически звук. Той бе пълната противоположност на издаваните от вампирите звуци. В него се чуваше човешката кръв, човешката му плътност отекваше в стените. Внезапно изглеждаше зачервен, горещ и странно недовършен, единственият смъртен сред нас, като дете, захвърлено сред порцеланови кукли.
Сборището бе по-объркано отвсякога. Двете угаснали факли лежаха, все още недокоснати.
— Сега, според собствените ви правила, вие не можете да му навредите! — заявих. — Ала свръхестествена защита му е осигурил вампир. Обяснете, как може да се проумее това?
Понесох Ники напред. Габриел веднага протегна ръце да го поеме в прегръдките си.
Той го прие, въпреки, че се втренчи в нея, сякаш не я познаваше, и дори вдигна пръсти, за да докосне лицето й. Тя отстрани ръката му, както би отстранила ръката на бебе, като продължаваше да се взира във водача и мен.
— Ако вашият водач няма какво да ви каже сега, то аз имам — рекох. — Вървете се изкъпете във водите на Сена и се облечете по човешки, ако си спомняте как, и излезте да дебнете сред хората, както очевидно ви е било отредено.
Победеното момче вампир разбута грубо онези, които му помогнаха да се изправи, и се върна в кръга.
— Арман! — примоли се то на мълчаливия кестеняв водач. — Въдвори ред в сборището! Арман! Спаси ни сега!
— Защо, в името на ада — надвиках го аз — дяволът ви е дал красота, гъвкавост, очи, за да съзирате видения, ум, за да правите магии?
Всички до един се бяха втренчили в мен. Сивоокото момче отново извика Арман по име, ала напразно.
— Пропилявате си дарбите! — продължих. — И още по-лошо, пропилявате безсмъртието си! Няма на света нищо по-безсмислено и противоречиво, освен смъртните, които живеят, притиснати в хватката на суеверията от миналото!
Възцари се пълна тишина. Чувах бавното дишане на Ники. Усещах топлината му. Усещах как нямата заплененост, в която бе изпаднал, се бори със самата смърт.
— Няма ли у вас хитрост? — попитах останалите и гласът ми прокънтя в безмълвието. — Няма ли сръчност? Как аз, сирак, попаднах на толкова много възможности, а вие, под грижите на тези зли родители… — млъкнах и се втренчих във водача и разяреното момче — … креете като слепи изчадия под земята?
— Мощта на Сатаната ще те запрати в ада! — кресна момчето, събрало остатъка от всичките си сили.
— Постоянно го повтаряш — отвърнах. — А то все не се случва, както виждаме всички!
Шумно одобрително мърморене!
— А ако наистина си вярвал, че ще се случи — продължих, — изобщо нямаше да си направиш труда да ме доведеш тук.
Още по-шумно одобрение.
Погледнах дребната, самотна фигура на водача. И всички погледи се извърнаха от мен към него. Дори и лудата кралица вампир го гледаше.
И в безмълвието чух как той прошепна:
— Свърши се.
Дори и страдалците в стените не издаваха нито звук.
И водачът отново заговори:
— Вървете сега, всички. Дойде краят.
— Арман, не! — примоли се момчето.
Ала другите отстъпваха назад, прикрили лица с ръце, и си шушнеха. Зарязаха барабаните, прикрепиха единствената факла на стената.
Гледах водача. Знаех, че думите му не ни носят освобождение.
И след като мълчаливо изпъди протестиращото момче навън заедно с другите и с него остана само царицата, той отново обърна поглед към мен.
3
Голямата празна стая, покрита с огромен купол, в която само двамата вампири ни гледаха, изглеждаше още по-призрачна, единствената факла я осветяваше със слаба, мъждива светлина.
Мълчаливо се питах: дали другите щяха да излязат от гробището, или щяха да кръжат около изхода на стълбището? Дали някой от тях щеше да ми позволи да отведа Ники жив от това място? Момчето ще остане наблизо — ала момчето е слабо; старата кралица няма да предприеме нищо. Остава само водачът всъщност. Но сега не бива да се поддавам на пориви.