Чувах отдалече как долу се грижат за коня ми, а по безлюдната каменна улица отекват самотни стъпки. Бях в безопасност, поне това беше истина.
Най-после сънят ме споходи. Дойде безусловно, всеобхватно и сладостно; онази мрежа от нерви, която ме бе държала във влудяващо напрежение, просто се разпадна и аз потънах в мрак без сънища.
Бях достигнал онова прелестно състояние, в което нищо няма значение освен това да спиш, да възвръщаш силите си, без да се боиш от никакви сънища, а след това да не усещаш нищо.
Някакъв шум ме стресна. Събудих се незабавно. Свещта бе угаснала. Ръката ми се озова върху меча, преди да съм отворил очи. Лежах върху тясното легло, опрял гръб в стената, взирах се в стаята и както изглежда бях останал без никаква светлина. Успях само да различа залостената врата, но не можех да видя прозореца над главата си, ако не се извърнех да погледна нагоре и разбрах без всякакви съмнения, че този прозорец, покрит с дебели решетки, е бил разбит. Оскъдната светлина върху стената идваше от небето навън. Това бе колеблива, мъждукаща светлина, която нахлуваше откъм градските стени и придаваше на моята малка стаичка вид на затворническа килия.
Усетих как хладният свеж въздух се спусна около шията ми, а после погали бузата ми. Стиснах здраво меча, ослушвайки се в очакване. Чу се слабо скърцане. Леглото се бе поместило съвсем леко, сякаш под някакъв натиск.
Не можех да фокусирам погледа си. Внезапно мракът потули всичко и от този мрак пред мен изникна една фигура, един силует се надвеси върху ми — жена, която гледаше право в лицето ми, докато косата й се спускаше върху мен.
Беше Урсула.
Лицето й бе на по-малко от сантиметър от моето. Ръката й, много студена и гладка, стисна моята върху дръжката на меча с невероятна сила, и тя помилва с мигли бузата ми, а после целуна челото ми.
По тялото ми се разля сладостна тръпка, колкото и ожесточено да се съпротивлявах. Прилив на низки страсти изпълни всяка моя частица.
— Strega! — проклех я аз.
— Не ги убих аз, Виторио. — Гласът й бе умоляващ, но изпълнен с достойнство и някаква странна звучна сила, макар че бе просто един слаб глас с много младежко звучене и женствен тембър.
— Ти щеше да ги отвлечеш — казах й аз. Опитах да се освободя в пристъп на ярост. Но ръката й ме държеше здраво, а когато опитах да измъкна лявата си ръка изпод тялото, тя сграбчи китката ми и задържа и нея, а след това ме целуна.
Долових онзи неин прелестен аромат, който бях вдъхнал преди, а нежните милувки на косата й по лицето и шията ми предизвикаха неприлични тръпки по тялото ми.
Опитах се да извърна глава, а тя остави устните си да докоснат бузата ми нежно, някак почтително.
Усетих дългото й тяло върху моето, изпъкналата подутина на гърдите й под скъпата тъкан, както и гладкото дълго бедро в леглото до мен, а езикът й докосна устните ми. Тя ги облиза.
Бях парализиран от тръпките, които преминаваха през тялото ми, изпълваха ме с унижение и разпалваха страстта вътре в мен.
— Махни се, Strega — прошепнах.
Обзет от ярост, не можех да спра бавния тлеещ огън, който бе пламнал в слабините ми; не можех да спра надигащия се екстаз, който изпълваше раменете и гърба ми, а дори и краката ми.
Очите й искряха над мен и аз по-скоро усещах пърхащите й клепки, без да ги виждам. Устните й отново се сключиха върху моите, смучеха ги възбуждащо, а после тя се отдръпна и притисна бузата си в моята.
Кожата й, която толкова много приличаше на порцелан, бе по-нежна от перце при допира си с моята — о, тя цялата приличаше на нежна кукла, направена от ароматни и магически материали, много по-еластични от плътта и кръвта, но докрай възпламенени от тях, защото от нея с ритмично пулсиране струеше топлина, тя излизаше изпод хладните й пръсти, които милваха китките ми, докато ги държаха. А после топлината на езика й се изля върху устните ми против моята воля — с влажна, прелестна и стремителна сила, срещу която бях безпомощен.
Някъде в обезумялото ми съзнание се зароди мисълта, че тя бе използвала собствената ми пламенна страст, за да ме омаломощи, че плътското безумие ме бе превърнало в тяло, изградено от метални жици, които не можеха да не бъдат проводник на огъня, който тя бълваше в устата ми.
Урсула отдръпна езика си и отново засмука с устни. Цялото ми лице пламтеше. Всички мои крайници се бореха едновременно да я отхвърлят и докоснат, да, да я прегърнат, но и отблъснат.