Тя се опираше в недвусмисленото доказателство за моето желание. Нямаше как да го скрия. Мразех я.
— Защо? Защо! — казах и отдръпнах устните си. Косата й се спусна от двете страни, когато вдигна глава. Едва дишах от тази неземна наслада.
— Махни се от мен — казах й — и се върни в ада. Що за милост проявяваш към мен! Защо ми причиняваш това?
— Не зная — отвърна тя с приятния си, разтреперан глас. — Може би просто, защото не искам да умреш — каза, като дишаше, опирайки се в гърдите ми. Думите й се лееха бързо, подобно на препускащия й пулс. — Може би има още нещо — продължи тя, — искам да заминеш на юг във Флоренция, да заминеш и да забравиш всичко, което се случи, все едно е било кошмар или магическо заклинание, все едно нищо не се е случило. Напусни този град, върви, трябва да го направиш.
— Престани с долните си лъжи — казах, преди да успея да се възпра. — Мислиш ли, че ще го направя? Ти погуби семейството ми, ти и твоите хора които и да сте вие!
Тя наклони глава, а косата й ме оплете. Напразно се мъчех да се освободя. Беше невъзможно. Не можех да се изтръгна от хватката й.
Всичко наоколо беше черно и невероятно меко. Внезапно усетих лека болка в гърлото, не по-силна от убождане с игла, и мигом съзнанието ми се изпълни с най-блаженото щастие.
Сякаш бях попаднал на поляна с разцъфнали цветя, много далече от това място и от всички злини, а тя лежеше до мен, положена върху безмълвно прекършени стъбълца и безропотни ириси — Урсула, с нейната разрешена пепелява коса. Усмихваше се с най-прелестните и настоятелни очи, пламенна, навярно дори сияеща, сякаш това помежду ни бе внезапно и всеобхватно духовно и физическо увлечение. Покатери се върху гърдите ми и макар че ме бе възседнала, вгледана в мен с изящна усмивка, тя нежно разтвори крака, за да вляза в нея.
Всичко това наподобяваше някаква невероятна смесица-влажният свиващ се таен отвор между краката й и щедрият порой от безмълвно красноречие, който струеше от погледа й, докато тя ме гледаше нежно.
Внезапно всичко свърши. Бях замаян. Устните й бяха върху шията ми.
Опитах се да я отхвърля с всички сили.
— Ще те унищожа — казах. — Ще го направя. Кълна се. Дори и да трябва да те преследвам до преддверието на Ада — прошепнах. Напрягах се толкова силно да разхлабя хватката й, че собствената ми кожа пламна от допира до нейната. Но тя не се умилостиви. Опитах се да проясня съзнанието си. Не, никакви сладки сънища, не.
— Махни се от мен, вещице.
— Тихо, замълчи — каза тя тъжно. — Ти си толкова млад и упорит, и така смел. И аз бях млада като теб. О, да, и така решителна, бях еталон за безстрашие.
— Не ме заливай с мръсните си приказки — казах аз.
— Тихо — каза тя отново. — Ще разбудиш къщата. Каква полза от това? — Колко болезнено, искрено и изкусително звучеше гласът й. Би могла да ме съблазни само с него, скрита зад някоя завеса. — Не мога да ти осигуря безопасност завинаги — каза тя, — нито дори за дълго. Виторио, върви.
Тя се отдръпна, за да мога по-добре да видя нейните искрени и големи уязвими очи. Беше съвършена. И така красива, пълно подобие на демона, който бях видял на светлината от огъня в моя параклис, че нямаше нужда от еликсири или заклинания, за да подкрепи каузата си. Беше безупречна и неотразимо прекрасна.
— О, да — призна тя, а едва забележимите й очи оглеждаха лицето ми, — аз също откривам у теб такава красота, че сърцето ми се свива — каза. — Несправедливо, нечестно. Как ще понеса всичко това, а и всичко останало?
Съпротивлявах се. Не отговорих. Не желаех да подклаждам този загадъчен пъклен огън.
— Виторио, махни се оттук — каза тя, като сниши гласа си още по-незабележимо и застрашително. — Остават ти няколко нощи, навярно дори по-малко. Ако отново се върна при теб, може би ще ги доведа тук. Виторио. Не казвай на никого във Флоренция. Ще ти се смеят.
Тя изчезна.
Леглото изскърца и се разлюля. Лежах по гръб, китките ме боляха от натиска на ръцете й, а над мен прозорецът зееше към безличната сива светлина. Оградата на хана се извисяваше към небето, което почти не виждах от тази беззащитна позиция.
Бях сам в стаята. Нея я нямаше.
Внезапно си наложих да раздвижа ръцете и краката си, но преди да успея да помръдна, тя се появи отново горе на прозореца. Виждах я от кръста до горната част на приведената й глава, взираше се в мен, а с ръцете си разкъса ниския бродирай бордюр на роклята си и изложи на показ голите си бели гърди — малки, кръгли, разположени много близо една до друга и с остри зърна, които се виждаха само като тъмни очертания. Тя одра лявата си гръд с дясната ръка, непосредствено над малкото зърно, и я разкървави.