Той не каза нищо. Кръвта пулсираше в младото му лице, устата му беше отворена, а очите му имаха зашеметен и нещастен вид.
О, това бе направо прекрасно. Едно нежно момче-свещеник, навярно наскоро завършило семинарията, свикнало да слуша как монахини разказват за зли помисли, а веднъж годишно сърдити мъже смотолевят нещо за плътски пороци, защото жените им са занемарили задълженията си. Изгубих търпение.
— Длъжен сте да спазвате поверителността на изповедта — казах аз, стараейки се да бъда търпелив с него и да не прекалявам с господарските си маниери, защото бях склонен да постъпвам така със свещениците, ако не внимавах. Те ме вбесяваха, когато бяха глупави. — Но ще ви дам разрешение, при строга поверителност, да изпратите свой пратеник в онази планина и да се уверите лично.
— Но, синко, нима не разбираш — каза той, а в тихия му глас се долавяше изненадваща решителност и категоричност. — Възможно е самите Медичи да са изпратили тази шайка убийци.
— Не, не, не, отче — настоявах аз, клатейки глава. — Видях как ръката й падна. Отрязах ръката на това същество, уверявам ви. И видях как тя я постави обратно. Това бяха демони. Чуйте ме. Те са вещици, идват от Ада и са твърде много, за да се боря срещу тях сам. Трябва ми помощ. Няма време за недоверие. Няма време за резерви на разума. Имам нужда от доминиканците!
Той поклати глава. Дори не се поколеба.
— Ти губиш разсъдъка си, синко — рече. — Сполетяло те е нещо ужасно, без съмнение, и ти вярваш във всичко това, но то не се е случило. Въобразяваш си разни неща. Слушай, тук има старици, които твърдят, че правят магии.
— Всичко това ми е известно — отвърнах. — Разпознавам обикновения алхимик или вещица, когато ги видя. Това не беше улична магия, отче, нито пък селски клетви. Казвам ви, тези демони убиха всички в замъка, в селата. Не разбирате ли?
Отново се впуснах в потресаващи подробности. Разказах как тя се бе появила на прозореца в стаята ми, но след това, някъде по средата, разбрах колко сериозно влошавам положението си, като продължавам да говоря за Урсула.
Та този човек мислеше, че съм се събудил посред еротичен сън, представяйки си някакъв зъл дух, който се съвкупява с мен. Цялото ми начинание се бе оказало безполезно.
Сърцето ме болеше. Бях плувнал в пот. Това беше губене на време.
— Тогава ми дайте опрощение — казах аз.
— Искам да те помоля за нещо — отвърна той.
Докосна ръката ми. Трепереше. Изглеждаше по-замаян и смутен отпреди и много разтревожен — за душевното ми състояние, както предположих.
— Какво има? — попитах студено. Исках да се махна оттам. Трябваше да намеря манастир! Или някой проклет алхимик. В този град имаше алхимици. Бих могъл да открия някой — някой, който е чел старите творби на Хермес Трисмегист или Лактанций, или свети Августин, някой, който разбира от демони.
— Чели ли сте свети Тома Аквински? — попитах, като избрах най-явния демонолог, за когото можах да се сетя. — Отче, той е казал всичко за демоните. Слушайте, мислите ли, че аз самият бих повярвал във всичко това миналата година по същото време? Мислех, че всички магии са свързани с прикритите мошеници. Това бяха демони! — Нищо не можеше да ме разубеди. Нахвърлих се срещу него. — Отче, в Summa Theologica, първата книга, свети Тома казва за падналите ангели, че някои от тях имат право да пребивават тук, на земята, така че всички тези паднали ангели не се намират просто извън великия божествен замисъл. Те са тук, разрешено им е да бъдат полезни, да изкушават хората и, отче, те носят огъня на Ада със себе си! Свети Тома го е казал. Те са тук. Те имат тела, непонятни за нас. Пише го в Summa. Там пише, че ангелите притежават тела, които ние не можем да разберем! Точно такова е тялото и на онази жена. — Мъчех се да си спомня реалния аргумент. Трескаво мислех на латински. — Ето как постъпва това същество! То притежава форма, ограничена форма, но непонятна за мен, и все пак тя беше там и аз съдя за това по действията й.
Той вдигна ръка, за да ме призове към търпение.
— Моля те, синко — каза. — Позволи ми да споделя твоята изповед с пастора — помоли ме той. — Разбираш, че ако го направя, той също ще бъде под възбраната за поверителността на изповедта, както и аз. Но нека го помоля да дойде и да поговори с теб. Разбираш, че не мога да го направя без твоето официално разрешение.