След това тези зловещи същества се появиха отново от мрака, върху зидовете, като тичаха по ръба, а после изчезнаха с подскоци.
— Господи, виждам ви! Проклети да сте! — прошепнах. Внезапно в ушите ми се появи силен шум, почувствах осезателен допир на мека тъкан до тялото си, а след това пред очите ми изникна мъжка фигура.
— Виждаш ли ни, момчето ми? — Гласът беше на млад мъж, енергичен и изпълнен с веселие. — Мое така любопитно малко момче?
Той се намираше твърде близо, за да извадя меча си. Не виждах нищо друго, освен надвисналите му дрехи. С помощта на лакътя си и рамото, и като вложих цялата си сила, се прицелих в слабините му. Смехът му изпълни кулата.
— О, та това не ми причинява болка, детето ми, а щом си толкова любопитен, добре тогава, ще те вземем с нас, за да видиш онова, за което копнееш.
Той ме обгърна със задушаваща пелена от плат. И изведнъж усетих как се повдигам от пода, затворен в чувал, и разбрах, че сме напуснали кулата!
Висях с главата надолу и ми се гадеше. Той летеше, понесъл ме върху гърба си, а смехът му сега бе почти заглушен от вятъра и аз не можех да освободя ръцете си. Напипвах меча си, но не можех да достигна дръжката му.
Отчаяно започнах да търся кинжала си, не онзи, който сигурно бях изпуснал, когато той ме сграбчи, а другия, който бях сложил в ботуша си. И след като го хванах, се извъртях с лице към коравия гръб, върху който пътувах, като подскачах и ръмжах, и забих острието в плата няколко пъти.
Той нададе необуздан писък. Намушках го още веднъж. Цялото ми тяло в чувала се бе издигнало във въздуха, далече от него.
— Ах, ти, малко чудовище — извика той. — Проклето безочливо хлапе.
Спуснахме се рязко, а после усетих, че се удрям в земята, камениста и покрита с трева земя, търкулнах се и разпорих с ножа си покрилия ме чувал.
— Малък кучи син — изруга той.
— Кървиш ли, отвратителен демон? — извиках аз. — Кървиш ли? — разкъсвах чувала, потънал в него, претърколих се няколко пъти, а после напипах мократа трева с голата си ръка. Видях звездите. След това платът се разкъса от моите размахващи се ръце и крака. Легнах в краката му, но само за миг.
ГЛАВА 6
ДВОРЪТ НА РУБИНЕНИЯ ГРААЛ
Нищо не бе в състояние да изтръгне кинжала от ръката ми. Забивах го дълбоко в краката му, като предизвиках още бурни писъци от негова страна. Той ме повдигна, буквално ме подхвърли високо във въздуха и аз паднах зашеметен на покритата с роса земя.
Така успях да го зърна за първи път бегло, но настоятелно. Той бе озарен от мощен поток червена светлина — една фигура с качулка и загърната в мантия, облечена в рицарски одежди, с дълга старомодна туника и лъскава ризница. Рязко изви тялото си, а златистата му коса се спусна върху лицето, очевидно от болката, причинена от раните по гърба му, и не след дълго тежко стъпи върху ранения си крак.
Аз се претърколих два пъти, здраво стиснал кинжала, като отпуснах достатъчно меча си, за да мога да го измъкна от ножницата. Изправих се на крака преди той да успее да помръдне и размахах меча с една ръка, непохватно, но с все сила и чух как се заби от едната му страна, издавайки противния звук на разплискана течност. Кръвта, която рукна сред ярката светлина, бе ужасяваща и чудовищна. Той нададе най-мощния си вик. След това падна на колене.
— Помогнете ми, идиоти такива, той е дявол! — изпищя той. Качулката му се смъкна.
Огледах огромните укрепления, които се извисяваха от дясната ми страна, високите назъбени кули с развяващи се знамена под неустойчивия блясък на хиляди светлини, точно както ги бях видял отдалече от града. Това бе приказен замък със заострени покриви, безмилостно изпочупени сводести прозорци и високи парапети, изпълнени с тъмни фигури, които се движеха като сенки, докато наблюдаваха нашата борба.
По мократа трева забързано се носеше фигурата на Урсула, облечена в червена рокля и без мантия, а косата й бе сплетена в дълги плитки с червени панделки. Тя се втурна към мен.
— Не го наранявай, това е заповед — изпищя тя. — Не го докосвай.
Тя бе следвана от група мъже, до един облечени в същите старомодни рицарски туники, които стигаха до коленете им, и с тъмни, заострени стоманени шлемове. Всички те носеха бради, а кожата им беше мъртвешки бледа.
Моят съперник залитна напред по тревата, а от него бликаше кръв сякаш бе някакъв ужасен фонтан.