— Едва ли вярвате, че той би ви предал нашите бебета, и защо, нима пиете тяхната кръв или ги принасяте в жертва на Сатаната пред някакъв олтар?
— Скоро ще разбереш — рече той, — защото мисля, че трябва да те принесем в жертва.
— Не, Флориан — изпъшка Урсула. — Умолявам те.
— Нека ви задам един въпрос, любезни господине — рекох, — тъй като справедливостта и историята са от голямо значение за вас. Ако това е Двор, истински Двор, защо нямам достъп до човешки защитник? Или до хора благородници? Или каквито и да било хора, които да ме защитават?
Въпросът изглежда го обезпокои. После той заговори.
— Ние сме Дворът, синко — рече. — Ти си никой и знаеш това. Щяхме да оставим баща ти жив, както оставихме елена да живее в гората, за да създава потомство със сърната. Това е всичко.
— Тук има ли някакви хора?
— Не и такива, които да ти помогнат — отвърна той просто.
— Няма ли човешка стража през деня? — попитах.
— Няма никаква дневна стража — каза той и за първи път се усмихна с известна гордост. — Нима мислиш, че ни е нужна? Мислиш, че нашият малък гълъбарник не е спокоен през деня? Мислиш, че тук ни трябва човешка стража?
— Несъмнено. А вие сте глупак, ако си мислите, че някога ще стана част от вашия Двор! Няма човешка стража, а непосредствено под вас се намира цяло селище, което знае какви сте и кои сте и че идвате нощем, а денем не можете?
Той се усмихна търпеливо.
— Те са паплач — рече тихо. — Губиш ми времето с хора, които не заслужават дори презрение.
— Хм, това грубо изказване не е справедливо. Мисля, че изпитваш към тях по-голяма любов от тази, по един или друг начин, милорд!
Старейшината се засмя.
— Може би към кръвта им — промърмори под нос. От друго кътче на залата се чу кратък неспокоен смях, който се загуби бързо, като парче от счупена вещ. Господарят отново заговори:
— Урсула, ще си помисля, но не…
— Недейте, защото няма да го направя! — рекох. — Даже да бях прокълнат, нямаше да стана един от вас.
— Дръж си езика — предупреди ме спокойно той.
— Глупаци сте, ако си мислите, че хората от града няма да въстанат и да завземат тази цитадела на дневна светлина и да открият скривалищата ви!
Из цялата огромна зала се понесе шум и някакво шушнене, но не и думи, поне не такива, които да чуя, сякаш тези бледолики чудовища общуваха помежду си с мисли или само с размяна на погледи, при което тежките им красиви одежди се местеха и помръдваха.
— Вцепенили сте се от глупост! — заявих аз. — Ставате достояние на целия свят през деня и си мислите, че този Двор на рубинения граал ще просъществува вечно?
— Ти ме обиждаш — каза господарят. Лек розов цвят обагри бузите му дивно и прекрасно. — Най-учтиво те моля да замълчиш.
— Обиждам ли ви? Милорд, позволете ми да ви дам един съвет. Вие сте безпомощни през деня, знам, че е така. Нападате нощем и само нощем. Всички следи и думи говорят за това. Помня как ордите ви напускаха дома на баща ми. Помня предупреждението: „Виж небето“. Милорд, вие сте живели твърде дълго в провинциалната си гора. Трябвало е да последвате примера на баща ми и да изпратите няколко ученици при философите и свещениците във Флоренция.
— Престани да ми се присмиваш — каза той умоляващо с все същата благовъзпитана сдържаност. — Предизвикваш гняв у мен, Виторио, а аз нямам къде да го побера.
— Дните ти са преброени, стар демоне — рекох. — Затова се забавлявай в своя архаичен замък, докато можеш.
Урсула нададе сподавен вик, но нищо не можеше да ме спре.
— Може да си откупил старото поколение идиоти, които в момента се подвизават из града — рекох, — но ако си мислиш, че световете на Флоренция, Венеция и Милано не се придвижват към теб много по-неудържимо, отколкото би могъл да ги спреш, значи бълнуваш. Не хора като баща ми са заплаха за теб, милорд. Ученият с неговите книги, университетските астролози и алхимици са тези, които ще те нападнат, съвременната ера, за която не знаеш нищо. Те ще те преследват като някакъв древен митичен звяр, ще те измъкнат от бърлогата ти под лъчите на слънцето и ще отсекат главите на всички вас.
— Убийте го! — каза един женски глас от наблюдаващото множество.
— Унищожете го незабавно — добави един мъж.
— Той не е подходящ за клетката! — изпищя още някой.