— Така ли, любима? — рекох. Бях я обгърнал с ръце. Вече не можех да стоя без тази опора. Зрението ми отслабваше.
Но с глава, опряна на рамото й и отправил поглед към тълпата долу, аз виждах как хората бяха наобиколили котлите и потапяха чашите си в супата, топваха ги точно там, където бе паднала кръвта, а след това духаха в горещата течност, за да изстине, преди да отпият от нея.
Тих, ужасяващ смях отекна в стените. Мисля, че идваше от зрителите на горните балкони. Внезапно се изви червен вихър, сякаш се бе спуснало някакво огромно знаме.
Само че това бе една от дамите, която се спусна от далечните висини над главите ни и се приземи сред благоговеещите тълпи в клетката.
Те се кланяха и я приветстваха, сториха й път и силно ахнаха от страхопочитание, когато и тя приближи до котела и с оглушителен бурен смях сряза китката си и остави кръвта си да се влее в него.
— Да, мили мои, мои малки пиленца — заяви тя. Вдигна поглед към нас.
— Слез долу, Урсула, смили се над нашия малък изгладнял свят. Бъди щедра тази нощ. Макар това да не е нощта, в която трябва да даваш, дай в чест на нашето ново завоевание.
Урсула изглеждаше смутена от всичко това и нежно ме хвана с дългите си пръсти. Вгледах се в очите й.
— Аз съм пиян, пиян само от аромата.
— Сега моята кръв е само за теб — прошепна тя.
— Тогава ми я дай, жадувам за нея, отслабнал съм до смърт — рекох. — О, Господи, ти ми причини това. Не, не, аз сам го направих.
— Шшш, любими мой, сладък мой — рече тя. Ръката й обви кръста ми и тя постави нежните си устни непосредствено под ухото ми, като смучеше плътта, сякаш искаше да направи гънка на шията ми, да я затопли с език, и тогава да я прободе със зъби. Чувствах се опустошен и потънал в тази фантазия, протегнах двете си ръце към тялото й, докато тичахме заедно из поляната, която бе само наша и където никога нямаше да пристъпят останалите. — О, невинна любов — промълви тя, макар да продължаваше да пие от мене, — о, невинна, невинна любов.
После някакъв неочакван, смразяващо горещ огън нахлу в раната на врата ми и аз го усетих като крехък паразит с дълги пипала, който веднъж влязъл в тялото ми, можеше да достигне до най-интимните ми кътчета.
Поляната се ширна около нас, необятна и хладна, и изцяло отдадена на цъфтящите лилии. Тя беше ли с мен? До мен? В един бляскав миг аз сякаш стоях сам и я чух да вика някъде зад мен.
Исках, в този възторжен сън, в този пулсиращ разхлаждащ сън за синьо небе и крехки прекършени стъбълца, да се обърна и да отида при нея. Но с крайчеца на окото си съзрях нещо така прекрасно и великолепно, че сърцето ми спря.
— Да, погледни, виждаш ли?
Главата ми се отпусна назад. Сънят бе изчезнал. Високите, бели мраморни стени на замъка-затвор се издигаха над наранените ми очи. Тя ме държеше и се взираше в мен, смутена, а по устните и имаше кръв.
Вдигна ме на ръце. Бях безпомощен като дете. Понесе ме по стълбите и не можех да сторя нищо, за да размърдам ръцете и краката си.
Сякаш целият свят над главите ни се състоеше от дребни фигурки, наредени по балкони и парапети, те се смееха и сочеха с дребните си протегнати ръце, толкова тъмни на фона на факлите, които ги заобикаляха. Кървавочервено, почувствай го.
— Но какво беше това, видя ли го на поляната? — попитах я.
— Не! — извика тя. Изглеждаше много уплашена. Лежах върху купа сено, в импровизирано легло, а клетите недохранени селски момчета-демони ме гледаха глупаво с кръвясали очи, а тя, тя плачеше, отново покрила с ръце лицето си.
— Не мога да го оставя тук — каза.
Беше много, много далече. Чух някакви хора да викат. Нима имаше бунт сред упоените и прокълнатите? Чух хора да плачат.
— Но ще го направиш, ала първо ела до котела и дай кръвта си. Кой изрече тези думи? Не знаех.
— Време е за литургията.
— Няма да го вземете тази нощ.
— Защо плачат? — попитах. — Чуй, Урсула, те всички започнаха да плачат.
Едно от мършавите момчета ме гледаше право в очите. Беше сложил едната си ръка на тила ми, а с другата поднасяше чаша топла супа към устата ми. Не исках да се разлее по брадата ми. Не спирах да пия. Тя изпълни устата ми.
— Не тази нощ — чу се гласът на Урсула. Тя целуваше челото ми, шията ми. Някой я откъсна от мен. Усетих как ръката й здраво се вкопчи в моята, а после някой я отскубна.
— Хайде, Урсула, остави го.
— Спи, любими — проплака тя в ухото ми. Усетих лекия допир на дрехите й. — Заспивай, Виторио.
Чашата изхвърча встрани. Напълно опиянен, гледах глупаво как съдържанието й се изля и потъна в натрупаното сено. Тя коленичи пред мен с отворена уста — нежна, червена и чувствена.
Сграбчи лицето ми с хладните си ръце. Кръвта се изливаше от устата й и нахлуваше в моята.