Какво възнамеряваха да правят? Какъв беше точи химн, който тенорите пееха сега и какво отвърнаха всички гласове наоколо с някакви несвързани латински думи, които долетяха хаотично от всички страни:
— Господи, аз дойдох в Долината на смъртта; Господи, аз достигнах края на своята Мъка; Господи, с Твоето избавление давам живот на онези, които щяха да бродят без посока в Ада, ако не беше Твоят Божествен замисъл.
Душата ми се разбунтува. Ненавиждах всичко това и все пак не можех да извърна поглед от гледката долу. Очите ми обходиха църквата. За първи път видях изпитите, сатанински озъбени демони върху техните пиедестали, издигнати между тесните прозорци и блясъка на наредените едни върху други малки свещи. Музиката зазвуча отново като фон за тържественото изявление на тенорите:
— Нека внесат купела, за да бъдат измити онези, които ще принесем в жертва. Така и направиха.
Напред пристъпиха редици от млади демони, облечени като иподякони, които носеха в неестествено силните си ръце великолепен купел от тъмнорозов мрамор от Карара. Поставиха го на около десет стъпки пред масата за причастия.
— О, какво поругаване, да го направят толкова красиво — прошепнах.
— Замълчи, момчето ми — каза величественият страж до мен. — Гледай, защото това, което виждаш тук, няма да видиш никога повече между земята и небето. И понеже ще отидеш при Бога без да се изповядаш, ще гориш във вечен мрак. Звучеше така, сякаш вярва в това.
— Ти нямаш властта да проклинаш душата ми — прошепнах, като напразно опитах да проясня погледа си, за да пропъдя тази отпадналост, която все още ме принуждаваше да бъда зависим от техните здраво стискащи ръце.
— Сбогом, Урсула — прошепнах и й пратих целувка.
Но в този чуден и кратък интимен миг, който на пръв поглед остана незабелязан от паството, видях как тя тайно поклати глава в знак на отрицание.
Никой не я видя, защото всички погледи бяха вперени в друга гледка, далеч по-трагична от всички контролирани и видоизменени ритуали, на които станахме свидетели.
По пътеката, предвождана от демони-помощници в червени туники с дантелени ръкави със златна и червена украса, се появи окаяната група на обречените от клетката: тътрещи се старици, пияни мъже и малки момченца, невръстни деца, вкопчени в демоните, които ги водеха към тяхната смърт, подобно на клети жертви на някакъв страшен древен съд, при който децата на осъдените трябва да бъдат екзекутирани със своите родители. Ужас.
— Проклинам всички ви. Проклети да сте. Господи, въздай своята справедливост над всичко това — прошепнах. — Господи, пролей сълзите си. Плачи за нас, Иисусе, плачи за това, което се случва.
Очите ми се извъртяха нагоре. Сякаш сънувах, и пред погледа ми отново се яви яркозелената безкрайна поляна, и сега отново, когато Урсула побягна от мен, а младата й енергична фигура се втурна по високата лъкатушна поляна с трева и лилии, пред мен изникна друга фигура, още една позната фигура.
— Да, виждам те! — извиках на това видение от моя наполовина завърнал се сън.
Но веднага щом го познах и се вкопчих в него, то изчезна; нямаше го, а с него си отиде и цялото ми разбиране за това видение, целият спомен за изящното му лице и форма, както и неговият смисъл, неговият чист и могъщ смисъл. От устата ми се отрониха няколко думи.
Видях как господарят Флориан вдигна поглед отдолу, разгневен и мълчалив. Ръцете, които ме държаха, се впиха в плътта ми.
— Тишина — рекоха стражите до мен, а командите им се припокриха.
Прекрасната музика се извисяваше все повече като че усилващите се сопрани и трептящите, извиващи се звуци на хорните щяха да ме заглушат и да почетат единствено това нечестиво кръщение.
Кръщаването бе започнало. Първата жертва, една старица с превит мършав гръб, бе освободена от оскъдните си дрехи и измита в купела с шепи вода, и сега я поведоха към масата за причастия. О, беше толкова крехка, толкова незащитена от своите роднини и близки, и ангелите пазители!
О, а сега идваше гледката на съблечените деца, с техните голи крачета и дупета, техните слабички раменца, тези мънички части на тялото, където някога сякаш бяха поникнали ангелски криле, а сега виждах как ги мият и след това ги редят разтреперани около дългия мраморен парапет. Всичко стана много бързо.
— Проклети животни, защото сте точно такива, не нереални демони, не — промърморих аз, мятайки се в хватката на двамата противни пазачи. — Да, малодушни твари, и двамата сте такива, щом сте част от това зло. Музиката заглуши молитвите ми.
— Мили Боже, прати ми моите ангели — изрекох в сърцето си, в стаеното си сърце, — изпрати моите разгневени ангели, изпрати ги с огнения си меч. Господи, това е непоносимо.