Майка ми беше одухотворена и красива, с кестенява коса и наситенозелени очи, и обожаваше живота в провинцията, но така и не бе опознала Флоренция, ако изключим пределите на женския манастир. Беше на мнение, че аз имам сериозни проблеми, задето проявявах желание да чета поезията на Данте и сам да пиша толкова много.
Тя живееше единствено, за да посреща гости с изискан стил, да се грижи подовете да са осеяни с лавандула и други благоуханни треви, а виното да бъде примесено с подходящите подправки. Освен това лично повеждаше танците заедно с един прачичо, който много добре се справяше с тях, тъй като баща ми не желаеше да има нищо общо с танцуването.
След престоя ми във Флоренция всичко това ми се струваше твърде еднообразно и мудно. Предпочитах разказите за войната.
Трябва да е била много млада, когато са я оженили за баща ми, защото беше бременна в нощта, когато почина. Детето умря заедно с нея. Скоро ще стигна дотам. Е, възможно най-бързо. Не ме бива много в бързането.
Брат ми Матео беше с четири години по-малък от мен и беше блестящ ученик, макар досега да не го бяха пращали никъде (а би трябвало), а сестра ми Бартола се бе родила по-малко от година след мен, всъщност толкова скоро, та ми се струва, че баща ми много се срамуваше от това.
Намирах, че те двамата — Матео и Бартола — са най-прекрасните и интересни хора на света. Ние се наслаждавахме на забавленията и свободата на провинцията, тичахме из гората, беряхме къпини и седяхме в нозете на циганите-разказвачи, преди да ги заловят и пропъдят. Обичахме се. Матео направо ме обожаваше, защото умеех да надприказвам баща ни. Той не разбираше неговата безмълвна сила и добрите му старомодни маниери. Струва ми се, че аз бях истинският учител на Матео по всякакви въпроси. Що се отнася до Бартола, тя беше прекалено необуздана за нашата майка, която бе постоянно шокирана от състоянието на дългата коса на дъщеря си — пълна с клонки, цветчета, листа и мръсотия от горите, където тичахме.
Ала Бартола биваше принуждавана да бродира много; беше научила песните, стиховете и молитвите. Тя бе твърде деликатна и прелестна, за да я заставят да върши неща, които не желае. Баща ми я обожаваше и неведнъж с няколко приказки проверяваше дали непрестанно бдя над нея, докато скитаме из гората. А аз го правех. Бих убил всекиго, който я пипне с пръст!
О, това е твърде непоносимо за мен! Не знаех, че ще бъде толкова тежко! Бартола. Бих убил всеки, който я пипне с пръст! А сега ме връхлитат кошмари, сякаш са крилати духове, които заплашват да угасят крехките, безмълвни и вечно блуждаещи светлини на небесата.
Но нека се върна към мисълта си.
Така и не разбрах майка си, и вероятно имах погрешна представа за нея, защото на пръв поглед за тази жена всичко беше въпрос на стил и маниери, а за баща си смятах, че е твърде склонен към самоирония и винаги е забавен.
Иззад всичките си шеги и хапливи истории, той всъщност бе доста циничен, но същевременно мил; виждаше по-далече от външния блясък на околните и дори от собствените си преструвки. Смяташе, че човечеството се намира в безнадеждно положение. Според него войната беше комична, лишена от герои и пълна с шутове и той често, избухваше в смях по време на пламенните тиради на своите чичовци, или дори насред моите поеми, когато ги проточвах прекалено много. Не мисля, че някога преднамерено се е обръщал с любезни думи към майка ми.
Той беше едър мъж, гладко обръснат и дългокос, и имаше красиви дълги и тънки пръсти, които не отговаряха на ръста му, тъй като всички негови по-възрастни роднини имаха по-едри ръце. Аз самият имам такива ръце. Всички прекрасни пръстени, които носеше, бяха принадлежали на майка му.
Обличаше се по-разточително, отколкото би дръзнал във Флоренция, с великолепно кадифе, обшито с перли, и слагаше тежки мантии, обточени с хермелин. Ръкавиците му бяха като на истински рицар, декорирани с лисича кожа, а очите — големи и тъжни, по-хлътнали от моите и изпълнени с насмешка, недоверие и сарказъм.
Но той никога не се бе държал зле с когото и да било.
Единствената му модерна прищявка беше, че обичаше да пие от стъклени бокали, вместо от старите чаши от дърво, злато или сребро. И върху нашата дълга маса за вечеря винаги имаше много искрящи стъклени чаши.