Душата на Филипо бе раздирана от бури. Моята също.
Моят баща, по природа спокоен и по-простодушен, се усмихна при тези думи.
Но по какъв начин са свързани те с тази история?
Да, аз съм вампир, както вече казах. Аз съм същество, което се храни с живота на смъртните. Водя спокойно и доволно съществувание в родната си страна, сред тъмните сенки на моя роден замък, а Урсула е с мен както винаги, защото петстотин години не са толкова много за една любов като нашата.
Ние сме демони. Прокълнати сме. Но нима не сме видели и разбрали някои неща, нима тук не написах неща, които са ценни за теб? Нима не описах един конфликт, така пропит с мъка, че от него се заражда нещо толкова бляскаво и колоритно, както творбите на Филипо? Нима не го разкрасявах, втъкавайки златни нишки, нима не страдах?
Вгледай се в моята история и ми кажи, че тя не ти дава нищо. Няма да ти повярвам, ако го кажеш.
А когато отново си припомня за Филипо и за това как отвлече Лукреция, както и за всички останали негови бурни прегрешения, как бих могъл да ги разгранича от великолепието на картините му? Как бих могъл да разгранича престъпването на неговия обет, измамите и скандалите му, от великолепието, което той е дал на света?
Не искам да кажа, че съм велик художник. Не съм толкова глупав. Но твърдя, че от моята болка, от моята лудост, от моята страст се роди видение — видение, което навеки нося със себе си и предоставям на теб.
Това е видението на всяко човешко същество, кипящо от огън и загадъчност, видение, което не мога да отрека, нито да залича или някога да му обърна гръб, нито мога да го омаловажа или да избягам от него.
Другите пишат за мрак и съмнения.
Другите пишат за безсмисленост и тишина.
Аз пиша за неописуемото божествено злато, което ще свети ярко навеки.
Пиша за жажда за кръв, която никога не може да бъде утолена. Пиша за знанието и за неговата цена.
Казвам ти, погледни, светлината е вътре в теб. Виждам я. Виждам я във всеки един от нас и това винаги ще бъде така. Виждам я, когато изпитвам глад, когато се боря, когато убивам. Виждам как пръска искри и угасва в обятията ми, когато пия.
Можеш ли да си представиш как бих се чувствал, ако те убия?
Моли се никога да не ти е нужно да извършиш убийство или насилие, за да видиш тази светлина у хората около теб. Да не дава Господ да ти се налага да плащаш такава цена. Позволи ми аз да я платя вместо теб.
БИБЛИОГРАФИЯ И БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА
Пътувах до Флоренция, за да получа този ръкопис лично от Виторио ди Раниари. Това бе четвъртото ми посещение в този град и двамата с Виторио решихме тук да посоча няколко книги за онези от вас, които биха желали да научат повече за Златната ера във Флоренция или за самия град.
Преди всичко ми позволете да ви препоръчам великолепната книга „Общественият живот във Флоренция през Ренесанса“ от Ричард Трекслър, която в наши дни се издава от „Корнъл Юнивърсити Прес“.
Професор Трекслър е написал също така и други прекрасни книги за Италия, но тази е особено изчерпателна и вдъхновяваща, най-вече за мен самата, тъй като анализите и прозренията на професор Трекслър ми помогнаха да разбера моя роден град Ню Орлиънс, Луизиана, по-добре от всички книги, писани някога от когото и да било за него.
Ню Орлиънс, подобно на Флоренция, е град на публични зрелища, ритуали и празници, демонстриращи обществените вярвания и чествания. Почти невъзможно е да се опише реалистично градът и неговия Марди Гра, Деня на свети Патрик и ежегодния джаз фест на хората, които никога не са били тук. Невероятната ерудиция на професор Трекслър ми предостави средствата, с които да събера мисли и наблюдения, свързани с онези неща, които обичам най-много.
Сред останалите произведения на професор Трекслър е неговата книга „Пътуването на влъхвите: значения в историята на една християнска приказка“ — творба, която открих едва наскоро. Читателите, които познават предишните ми романи, вероятно си спомнят силната и богохулствено пламенна връзка между моя герой вампирът Арман и флорентинската картина „Пътуването на влъхвите“, създадена за Пиеро де Медичи от Беноцо Годзоли, която днес може да бъде видяна в цялото си великолепие във Флоренция.
По темата за великия художник Фра Филипо Липи, ще си позволя първо да препоръчам неговата биография от художника Базари, заради нейните изчерпателни, макар и непотвърдени детайли.
Също така препоръчвам и блестящата книга „Филипо Липи“, издадена от „Скала“, с автор Глория Фоси, чиито многобройни преводи могат да бъдат закупени във Флоренция и други италиански градове. Единствената друга книга, за която ми е известно, че е изцяло посветена на Филипо, е обемната „Фра Филипо Липи“ от Джефри Руда, с подзаглавие „Живот и творчество, с подробен каталог“. Тя се издава от „Фейдън Прес“ в Англия и се разпространява в Америка от Хари Н. Ейбръмс.