Роджър Зелазни
Вариация на тема еднорог
Тази история възникна по не съвсем типичен начин. Първата стъпка бе направена, когато една вечер ми се обади Гарднър Дозоа и попита дали някога съм писал разказ, в който участва еднорог. Отговорих му, че не съм. Той ми обясни, че заедно с Джак Дан събират материал за антология от разкази за еднорози, и ми предложи да напиша един, да го продам някъде и след това да им отстъпя правата за преиздаване. Двойна продажба. Не е ли чудесно. Казах му, че ще помисля. След известно време друг издател на антологии запита дали съм писал разказ, развиващ се в бар — и ако съм писал, той го искал за сборника, който правел. Признах, че не съм. Някъде след около седмица заедно с уважаемия Джордж Р. Р. Мартин присъствах на парти за дегустация на вина, при което в течение на вечерта реших да му спомена за тези бъдещи тематични сборници, в случай че някога е писал разказ за еднорог или такъв, развиващ се в бар. Той също не бил писал, но ми припомни, че Фред Саберхаген пък правел сборник, посветен на шахматната игра (Пешка за вечността).
— Защо, — попита ме той — не напишеш разказ, в който да има еднорог и игра на шах, действието да се развива в бар и накрая да го продадеш на всички?
чукнахме чаши и отпихме. Няколко месеца по-късно отидох във Ванкувър, провинция Британска Колумбия, за да гостувам на В-Кон — един много приятен местен клуб за фантастика. Бях решил след това да заведа семейството си на морско пътешествие покрай Аляска. Точно преди да отпътувам от Ню Мексико прочетох „Невидими Градове“ на Итало Калвино и след прочитането на главата, наречена „Скрити Градове. 4.“, нещо започна да се раздвижва в съзнанието ми. В тази глава се разказваше за град, чиито обитатели са унищожили всички вредители по реколтата, обеззаразявайки напълно територията си, след което тя се заселва от несъществуващи твари. По време на клубната сбирка,идеите ми потекоха гладко; по пътя си за към пристанището, където ме чакаше параходът Принсъндъм, се отбих в няколко книжарници, четейки набързо из шахматните раздели, докато само два часа преди да отплавам открих това, което ми трябваше. Купих книгата. Отплавах. Написах „Вариация на тема еднорог“ в свободните моменти на пътуването, което се оказа наистина приятно. Главният ми герой се нарича Мартин — всяка прилика с Джордж (който е шахматен експерт) не е съвсем непреднамерена. (В послеписа към разказа ще направя някои бележки относно самата игра.) Малко по-късно през същата година Принсъндъм изгоря и потъна. Разказът не успя. Продадох го в количества достатъчни, за да си платя пътешествието по море. Благодаря ти, Джордж.
Огнена фантазия, люлка от светлина, то се придвижваше с обиграна, почти грациозна свобода, преминавайки плавно във и извън битието като откъснато от бурята парче здрач; може би мракът между проблясъците подхождаше повече на истинската му същност — водовъртеж от черни пепелища, свързани в надменен ритъм от напева на пустинния вятър, зародил се откъм пресъхналия ручей зад сградите — еднакво празни и пълни като страниците на непрочетени книги или като мигновенията между нотите на песен.
Изчезваше. Връщаше се. И пак.
Сила? Да. Нужна е значителна сила на естеството, за да се появяваш преди или след нечие време. Или и двете едновременно.
Пропадайки и възниквайки, то напредваше, придвижваше се през топлия следобед, а вятърът заличаваше следите му. В случаите, когато оставаха следи.
Причина. Винаги трябва да има причина. Или причини.
То знаеше защо е тук. — но не и защо е тук, точно на това място.
Приближавайки отчаяно самотната линия на старата улица, очакваше да разбере много скоро. То, разбира се, знаеше че причината може да се прояви предварително или впоследствие. Въпреки всичко, силата на съществуващото привличане бе толкова голяма, че трябваше да е стигнало до нещо.
Сградите бяха изхабени и западнали, някои от тях съборени, а всички бяха оголени, прашни и празни. Из цветните алеи стърчаха бурени. Птици виеха гнезда по стълбовете. Навсякъде имаше следи и отпадъци от диви същества. Той ги познаваше, както биха го разпознали и те, в случай че се срещнеха лице в лице.
Застина на място, защото някъде отпред и отляво се чу слаб необичаен звук. В същия момент отново навлезе в действителността и разля контурите си, които бързо се разтвориха подобно на дъга в адски пек, но изчистеното му присъствие остана отвъд измерението.
Невидимо, но съществуващо и силно, то се раздвижи отново. Ключ. Намек. Накъде напред. Непохватен намек. Там под избелелия надпис Б А Р на обрулената табела. Зад летящите врати (Едната от тях провиснала.)