— Да се сещате защо някой би пратил аматьори с магнитни пръскачки срещу висш служител на КОЛИН?
Севги само поклати глава. „Не бяха тук заради Ортис — помисли си с дълбоко вътрешно убеждение. — Той просто извади лош късмет. Искаха да убият Марсалис. Да го убият, преди да ни е дал нещо съществено срещу Мерин.“
Но нямаше причина да споделя всичко това с детектив Уилямсън.
— И сте казали на патрулния полицай, че не сте видели как точно е станало?
Тя поклати отново глава, този път по-категорично, усетила твърда почва под краката си.
— Така е, почти нищо не видях. Лежах по очи…
— Където той ви е съборил, така ли?
— Да, точно така. — Тежестта на тялото му върху нейното. — Ако не го беше направил, сега вероятно щях да съм мъртва.
— Значи ги е видял да идват?
— Не знам. Защо не го попитате?
Уилямсън кимна.
— Ще стигнем и до това. В момента питам вас.
— И аз ви отговорих, че не знам.
Кратка, напрегната пауза. Уилямсън почна пак:
— Казали сте на колегата, че нападателите са били трима. Или просто сте повторили думите на вашия странен приятел ей там?
— Не. Видях един да отпрашва към булеварда. — Тя посочи прибраните в прозрачни вакуумиращи чували трупове на мъжете, които Марсалис беше убил. Ролерите им се виждаха съвсем ясно през дебелия найлон. — И мога да броя.
— Можете ли да го опишете?
— Облечен в черно. Със скиорска маска.
Уилямсън въздъхна.
— Добре. Да ми кажете нещо за другия?
И махна към третия чувал на тротоара. Бледото, опръскано с кръв лице на бодигарда ги зяпаше с широко отворени очи през найлона. Наложило се бе да го претърколят по гръб, за да измъкнат Ортис изпод него и да го качат в линейката.
Севги сви рамене.
— От охраната е.
— Познавате ли го?
— Не. Не е от моя отдел. — И внезапно загря защо Уилямсън е толкова изнервен. На теория тук се разпореждаше нюйоркското управление, но тя лесно можеше да се позове на закона за Колониалната инициатива и да си присвои юрисдикцията. В мисълта за реалната власт, с която разполага, имаше нещо нечисто. И примамливо.
Уилямсън отиде до мъртвия бодигард. Взря се в лицето му.
— Значи този човек е прикрил Ортис с тялото си, така ли?
— Мисля, че е очевидно.
— Да, това му е работата. А вашият странен приятел ей там…
— Ще престанете ли да го наричате така, по дяволите!
Думите й й спечелиха замислен поглед. Детективът тръгна към лимузината.
— Добре. Служителят от охраната прикрива Ортис с тялото си. Вашият генномодифициран приятел ей там прикрива вас. Някаква представа защо е постъпил така?
Севги поклати отегчено глава.
— Ами попитайте го.
— Ще го попитам. Макар че тринайските не се славят с особена откровеност. — Уилямсън направи многозначителна пауза. — Нито с жертвоготовност. Трябва да е имал някаква друга причина.
Севги го изгледа гадно и си помисли — сигурно защото синаптикът най-сетне започваше да действа, — че би могла като нищо да му пръсне главата, ако имаше оръжие. Вместо това се изправи и приближи лице до неговото.
— Разговорът ни току-що приключи, детектив.
— Не мисля, че…
— Казах, че разговорът ни приключи. — Със сигурност беше от синаптика. Водеше я гневът, но самочувствието се дължеше на дрогата. Уилямсън беше с една глава по-висок от нея, но тя стоеше наперено на сантиметри от него, все едно беше с телесна броня. Сякаш последните четиридесет минути се бяха случили на някой друг. Реанимационният шал се беше свлякъл в краката й. — Охотно бих си общувала с някой, който не споделя неандерталските ви разбирания. Но повече няма да си губя времето с вас.
— Това е разследване на убийст…
— Да, в момента е точно това. Искате ли да ви демонстрирам колко бързо мога да го превърна в разследване на КОЛИН?
Той стисна зъби, но не каза нищо.
— Спестете ми нахалството си, детектив, и може да си задържите разследването. В противен случай ще се позова на закона КОЛИН, а вие ще трябва да се приберете при началниците си в двадесет и осми участък и да ги уведомите, че са си изгубили юрисдикцията.
Смътно чувство на вина я погъделичка иззад пелената на синаптика, докато гледаше как Уилямсън се предава неохотно, вина, породена от съпричастието на дългогодишната работа от другата страна на барикадата.