— Том…
Марсалис се ухили. Беше по-скоро мускулен спазъм, отколкото израз на някаква емоция.
— Е, все пак аз спасих живота на партньорката ти, а не ти. Това не се ли брои?
— Както аз го виждам, си спасил собствената си кожа, плюс някои случайно възникнали ползи. Севги, този Уилямсън може и да се запъне за Марсалис, така че ще е най-добре да отведем и двама ви оттук.
— Виж, това вече е добра идея.
Гласът на Марсалис уж звучеше дружелюбно, но някаква нотка на дисонанс накара Севги да обърне глава към него. Спомни си как беше погледнал след избягалия нападател, спомни си и особения му тон, когато каза, че след като дойде колата на касапите, няма да е зле да го заведе в централата на КОЛИН, та да се хванат на работа. Имаше някаква окончателност в тона му, като в тишината след единичен изстрел. И Севги изведнъж се уплаши за Том Нортън с неговото насмешливо пренебрежение. И побърза да каже:
— На мен също ми звучи добре. Том, можем ли да се включим в н-джина на „Хоркан“ от КОЛИН? Чрез директен интерфейс?
Нортън я погледна въпросително, после погледна Марсалис, после пак нея. Накрая вдигна рамене.
— Сигурно бихме могли. Но за какъв дявол? От МТИ вече ни пратиха записите. — Обърна се към Марсалис. — Имаме ги на файл в службата. Можеш да ги прегледаш, ако искаш.
— Ама не искам. — Марсалис се усмихваше мило. При вида на тази усмивка по гръбнака на Севги плъзнаха студени тръпки. — Искам да говоря с н-джина на „Хоркан“.
Нортън застина.
— Значи изведнъж стана експерт по психиката на изкуствените интелекти, така ли?
— Не, експерт съм по откриването и убиването на тринайски. Поради което ме наехте. Помниш ли?
— Помня, бъди спокоен. А ти не мислиш ли, че тези твои безценни способности ще са…
— Том!
— … ще са по-полезни в анализа на престъпленията, които се опитваме да прекратим?
Чернокожият мъж продължаваше да се усмихва. Стоеше си спокойно… точно извън обсега на Нортън, внезапно си даде сметка тя.
— Не, не мисля.
— Том, престани. Какво ти става, по дя…
— Ще ти кажа какво ми става, Сев. Става ми това, че…
Характерен звук — издаден от човек, който кашля многозначително. Двамата млъкнаха едновременно и се обърнаха да погледнат Марсалис.
— Вие не разбирате — тихо каза той.
Млъкнаха и двамата. Призивът да си отварят ушите тегнеше зад думите му като изречена на глас заповед.
— Вие не разбирате какво имате насреща си. — Усмивката се върна за миг, сякаш смушкана от някакъв спомен. — Мислите си, че щом Мерин е убил двадесетина души, значи е сериен убиец, само че в по-друг мащаб. Изобщо не става въпрос за това. Серийните убийци са хора повредени. Ти го знаеш, Севги. Том може и да не го знае, но ти го знаеш. Те оставят следа, оставят улики и накрая полицията ги хваща. Защото в крайна сметка, съзнателно или не, те искат да бъдат хванати. Предумишленото убийство е антисоциален акт и е нещо изключително трудно, почти невъзможно за повечето хора. Нужни са специални обстоятелства, било от лично, било от социално естество, за да се задейства тази способност. Но това важи за вас, хората. Не за мен, не за Мерин, не за друга тринайска. Ние не сме като вас. Ние сме гадните. Ние сме склонните към насилие заточеници, вълците единаци, които вие, останалите, сте прогонили и постепенно сте изкоренили от генотипа на расата по времето, когато отглеждането на зърнени култури и уседналият начин на живот са станали популярни. Ние не притежаваме социален контекст, нямаме нужда от него. Едно трябва да разберете — на Мерин му няма нищо. Той не е луд. Не убива, защото като дете е получил психическа травма, нито защото оприличава жертвите си на някаква лишена от човешки облик, сегрегирана, външна за собственото му племе група. Той чисто и просто привежда в изпълнение някакъв свой план и фактът, че този план включва убийства, е елементарна подробност. И няма начин да го хванете… освен ако аз не ви помогна. Нортън поклати глава.
— Казваш, че Мерин не е луд? Ако беше с нас на борда на „Хоркан“, друго щеше да приказваш. Не си видял онова, което видяхме ние.
— Знам, че е използвал другите пътници за храна.
— Не. Той не просто ги е използвал за храна, Марсалис. Разкъсвал ги е, изваждал им е очите и е разхвърлил парчета месо из цялото пътническо отделение. Това е направил. — Нортън вдиша дълбоко. — Щом държиш да наричаш това план, давай. За мен обаче си е чисто и просто лудост.