— Все още не схващам — с раздразнение каза Нортън. — Как това те доведе до Гутиерес?
— Само по себе си не би било достатъчно. Но според спомените на н-джина Мерин няколко пъти е споменавал думата корморан.
Нортън кимна.
— Да, това го видяхме и ние. „Наследството на корморана, останките на корморана, извий шията на шибания корморан“. Накарахме нашите съпоставящи н-джинове да го пуснат през базите си данни. Проверихме и марсианския жаргон, но не получихме нищо…
— Терминът не е марсиански.
— Може да е нещо ново — посочи Ертекин. — Нещо, появило се в жаргона след твоето заминаване. Така или иначе, пуснахме лингвистично търсене и в базите за проект „Поборник“, както и в данните за криптоезика на тринайските. И оттам не изскочи нищо.
— Лиманска е.
Нортън примигна.
— Моля?
— Думата се използва в подземния свят на Лима. Донякъде архаична и с размито значение. Вашият н-джин навярно би я отхвърлил като неадекватна на зададеното търсене. Датира от началото на седемдесетте, когато Гутиерес е бил още новак в хакерската мрежа на андийското крайбрежие. Чували ли сте за укаи?
Празни погледи.
— Ясно. Укаи е вид риболов, при който се използват обучени корморани, които хващат рибата и ти я носят. Произхожда от Япония, но преди петдесетина години станал адски популярен сред японската общност в Перу, едновременно с бума на дизайнерските дресировки. Укаи е нощно занимание. Кормораните се гмуркат с пръстени на шиите, които им пречат да гълтат рибата. Получават храна, след като се върнат с улова при господаря си. Съзирате ли метафората?
— Хакери на хонорар. — Очите на Ертекин блеснаха с разбиране. — И familias andinas. Андийските фамилии.
— Да. По онова време фамилиите тук, на Земята, все още били фактор, с който трябвало да се съобразяваш. Всеки новоизлюпен инфохакер по южнотихоокеанското крайбрежие задължително е работел за фамилиите. Ако го бивало, с времето можело да си спечели репутацията на halcon de datos — буквално „ястреб на данните“. Но кариерата си започвали като „корморани“.
Ертекин кимаше енергично.
— Както е започнал и Гутиерес.
— Както е започнал и Гутиерес — потвърди Карл и някаква искра премина между двамата, когато повтори думите й. — По-късно си спечелил репутация, направил големите си удари. И го хванали.
— И когато отишъл на Марс, установил, че фамилиите го чакат и там.
— Именно. Само че на Марс животът тече с половинвековно закъснение. Там фамилиите имат власт, каквато на Земята нямат от десетилетия. И очевидно Гутиерес е бил принуден да се върне към укаи. Да започне от нулата като обикновен корморан. — Карл разпери ръце, все едно им поднася разследването на тепсия. — Това го вбесяваше, проглушаваше ми ушите с мрънкането си.
— Това още не значи, че се е оплаквал и пред Мерин.
— Напротив, означава. Гутиерес имаше слабост към тринайските. Това важи за мнозина на Марс, има цяла фетишизирана субкултура около тях. Нещо като тукашните фенклубове на бонобо. Гутиерес беше от най-запалените ни почитатели. Обичаше да казва, че тринайските и лиманските хакери са първи братовчеди. Супермени всеки в своята област, мразени и гледани със страх от завистливото стадо.
Нортън изсумтя.
— Супермени. Да бе!
— Е, такава беше неговата теория — спокойно каза Карл. — Не моята. Въпросът е, че той не спираше да говори как му били подложили крак и как само аз съм можел да го разбера, защото съм такъв и такъв. Със сигурност е казвал същото и на Мерин.
— Добре. — Нортън се изправи енергично и пристъпи под светлината на прозореца. — Ще се свържем с колониалната полиция да приберат Гутиерес за разпит.
— Да бе, разпит от двеста милиона километра разстояние. С десетминутно забавяне при всяка реплика. Ще ми се да видя как ще го разпиташ.
— Не съм казвал, че ще го разпитваме ние. Имах предвид да го разпита колониалната полиция.
— Те не могат и стена да разпитат. Забрави. Не можем да разчитаме на помощ от Марс. Разстоянието е прекалено голямо.
Ертекин потъна още по-дълбоко в стола, събра върховете на пръстите си и втренчи поглед в отсрещната стена. Светлината от високия прозорец я обливаше като сияйните залезни дъждове на Марс. Събудените спомени придойдоха и отново сритаха Карл в гърдите.