— Ако андийските фамилии са помогнали на Мерин да се измъкне от Марс — каза тя бавно и сякаш предимно на себе си, — нищо чудно да му помагат и тук.
— Не и южноамериканските камори — отбеляза Карл. — Те са във война с марсианските фамилии от десетилетия. Е, поне в състояние на война. Не биха съдействали на нищо, организирано от Марс.
Ертекин поклати глава.
— Нямах тях предвид. Мисля си за джизъслендските фамилии и онова, което е останало от тях по Ръба. На думи почитат андийското си наследство, но нищо повече. Толкова далеч на север те си имат своя игра и тя в голямата си част е свързана с трафик на хора. След отцепването властите на Ръба ги удариха жестоко, унищожиха пазарите им с промените в закона за наркотичните вещества и с откритата биотехнологична политика. Останаха им кажи-речи само сексуалното робство и незаконната имиграция. Но е факт, че все още съществуват, там, както и тук. А между Ръба и Съюза, в Републиката, фамилиите все още са значим властови фактор като в старите времена.
Замълча и потъна отново в мислите си. След малко каза:
— Да, добре. Вярно е, че разполагат със софтуер, който би позволил на Мерин да влиза и излиза от Ръба, сякаш е с шапка-невидимка. Същия софтуер използват за трафика на хора през граница. Може би имат някаква съвместна дейност с марсианските камори и покрай нея са си осигурили услугите на Гутиерес. Въпросът е защо? Как ги обслужва такава една сделка? Какво печелят?
— Мислиш, че убийствата са му поръчани от фамилиите? — попита Нортън.
— Докарали са тринайска чак от Марс, за да им свърши мръсната работа? — Ертекин се намръщи. — Не се връзва. Наемни убийци можеш да си купиш по десет за долар във всеки голям град на Републиката. Затворите са пълни с такива.
Нортън стрелна с очи Карл.
— Е, това си е вярно.
— Не, трябва да има нещо друго. — Ертекин вдигна поглед към Карл. — Каза, че си имал вземане-даване с Гутиерес на Марс, че ти е направил услуга. Означава ли това, че си имал трудови взаимоотношения и с фамилиите?
— От време на време съм си имал работа с тях, да.
— Някаква идея защо ще организират подобно нещо?
Златисти петънца шареха ирисите й.
Карл сви рамене.
— При нормални обстоятелства бих казал, че нямат нищо общо с тази история. Фамилиите са консервативни до мозъка на костите си, и тук, и на Марс, патриархални по дух и структура. И споделят всички стандартни предразсъдъци срещу хора като мен.
— Но?
— Но. Преди три години налетях на една тринайска — Неван, французин, бивш агент от специалните части за внедряване към Осми отдел. Опитваше се да сключи сделка с андийските камори или по-точно с онова, което беше останало от тях. Адски умен тип, бил е експерт по подривна дейност в Централна Азия. Връзки с военноплеменните вождове, контраразузнаване и така нататък. При достатъчно време сигурно и в Андите можеше да спретне нещо.
— Можеше — проточи Нортън. — Значи няма да сбъркам, ако предположа, че не е имал достатъчно време.
— Така е, нямаше.
— И какво му се случи?
Карл се усмихна мило.
— Аз му се случих.
— Уби ли го? — остро попита Ертекин.
— Не. Проследих го до негови приятели в Арекипа, опрях му дулото на хаага в челото и той предпочете да вдигне ръце, вместо да умре.
— Малко необичайно за една тринайска, нали? — Нортън вдигна вежда. — Да се предаде така?
Карл също вдигна вежда.
— Както казах, умен тип.
— Добре, значи арестувал си онзи Неван, умния тип, и си го върнал. — Ертекин стана, отиде при прозореца и се загледа навън. Карл си помисли, че мацката вижда накъде отиват нещата. — И къде е той сега?
— Обратно в системата. Въдворителен лагер към Еврозоната, Източен Анадол.
— И искаш да идеш там и да говориш с него. — Не беше въпрос.
— Мисля, че така ще е по-добре, отколкото с виртуална връзка или по телефона, да.
— А той ще иска ли да говори с теб? — попита тя, все така загледана през прозореца.
— Е, не е длъжен да говори с мен — призна Карл. — Хартата за правата на затворниците в Еврозоната гарантира правото му да откаже разпит от външен човек. Ако това беше официално разследване на АГЛОН, бихме могли да окажем известен натиск, но сам по себе си аз нямам необходимата тежест. Но все пак ми се струва, че ще се съгласи на разговор с мен.