— И основава ли се на нещо тази твоя догадка? — попита Нортън.
— Да, на предишен опит. — Карл се поколеба. — Ние, хм, погаждаме се.
— Ясно. Преди три години ти го арестуваш, обричаш го на доживотна присъда в турската пустиня и в резултат на това сте първи приятели?
— Анадолът не е пустиня — разсеяно каза Ертекин, все така загледана през прозореца.
— Не съм казал, че сме първи приятели, казах, че се погаждаме. След като го открих, се наложи да останем няколко дни в Лима, докато се уредят подробностите по трансфера. Неван обича да говори, а аз умея да слушам. И двамата…
От бюрото на Нортън в другия край на кабинета се чу телефонен звън. Том стрелна Карл с поглед, после тръгна към телефона. Ертекин най-после обърна гръб на прозореца и на свой ред прикова Карл с натежал от недоверие поглед.
— Смяташ, че ще те пусна да прекосиш Атлантика, точно сега?
Карл сви рамене.
— Прави каквото искаш. Щом предпочиташ да тръгнеш по друга нишка, моля, намери си някоя. Но Неван е очевидният избор. Едва ли ще се съгласи да говори с мен виртуално, защото виртуалната самоличност може да се фалшифицира. Честно казано, на негово място и аз не бих се съгласил. Нали знаеш, ние, генетичните динозаври, не си падаме по новите технологии.
Не му убягна лекият трепет на устните й, преди тя да потисне неканената усмивка. Нортън се върна, приключил разговора, и мигът отлетя.
— Познайте от три пъти — сърдито каза Нортън.
— Мерин се е окопал в сграда на ООН с ядрена бомба — жизнерадостно се отзова Карл. — И държи като заложници достатъчно делегати, за да не остане гладен чак до Коледа.
— Радвам се, че ти е забавно. Не позна обаче. Не Мерин е новината, а ти. Всички канали гърмят. Тринайска спасява висш служител на КОЛИН, убива двама.
— О, мамка му! — Раменете на Ертекин увиснаха. — Само това ни липсваше. Как са разбрали?
— Явно някакво дребно лайно от градските новини е получило вдъхновение. Видял нашия приятел на репортажа от местопрестъплението, лицето му му се сторило познато, пуснал го за разпознаване и изскочила препратка към неприятностите ни във Флорида. — Нортън посочи. — Или пък е било заради това яке. Бие на очи, а и не е точно по последната мода. Както и да е, онзи тип се обажда в двадесет и осми участък и задава няколко подвеждащи въпроса. И му излязъл късметът. Или е попаднал на някой удивително услужлив полицай, или на някой удивително тъп.
— Шибаният Уилямсън.
Нортън сви рамене.
— Сигурно. Той или някой друг. Бас държа, че половин час след като Уилямсън се е върнал в двадесет и осми, и последното ченге в сградата на участъка е знаело, че по улиците броди тринайска. И защо да го пазят в тайна? От тяхна гледна точка това е въпрос на обществена сигурност. Наясно са, че сме им стъпили на вратовете, така че защо да не съдействат на медиите, които ще те очернят по-добре и от тях.
— Да ме очернят? — ухили се Карл. — Нали уж бях героят, спасил Ортис?
— И убил двама — уморено каза Ертекин. — Не забравяй тази част.
— Настояват за изявление, Сев. Никълсън каза, че според него трябва да го направиш ти. Бивш офицер от нюйоркската полиция и така нататък. За теб ще е по-лесно да тушираш евентуалните анти-КОЛИН настроения, които се опитват да внушат онези от двадесет и осми.
— О, много ти благодаря, Том. — Ертекин се тръшна на стола и впи ядосан поглед в Нортън. — Шибана пресконференция? Мислиш ли, че си нямам друга работа, освен да говоря с шибаните медии?
Нортън разпери ръце.
— Не съм аз, Сев. Никълсън настоява. И ако питаш него, в момента нямаш друга по-важна работа. Какво искаш да му кажа — че ти се налага да напуснеш града може би?
Карл улови погледа й от другия край на стаята. И се ухили.
Трета част
Далеч от всичко
Въпреки недостатъците на този доклад, задължително е да се има предвид, че става въпрос за истински хора, а не за някакъв теоретичен модел на човешко поведение. И следователно няма да е изненадващо, ако се сблъскаме със сложна и потенциално опасна маса от емоционални фактори и взаимовръзки, нито ако открием, че евентуалното решение се крие отвъд настоящия обсег на нашия анализ.
22.