— Ами, да.
— Прекрасна е, нали? Понякога идвам да си поговоря с нея, просто така, заради удоволствието.
Нортън погледна към интерфейса. Тя се усмихна на двамата, главата й — вдигната леко, изражението — леко отнесено, сякаш думите им бяха птича песен или тема от класическо произведение, което й харесва.
— Трябва да говоря с теб — смутено каза той.
— Няма проблем — отвърна Джеф Нортън и махна с ръка. — Минавай. Довиждане, Шарлийн.
— Довиждане.
Усмихна им се през рамо, после отново обърна глава и застина неподвижна на стола си, щом двамата излязоха от задействащия обхват. Джеф го поведе по къс коридор с воден охладител в края. След има-няма десетина стъпки коридорът посивя и се превърна в кабинета на Джеф. Приличаше досущ на истинския му кабинет, който Нортън помнеше от посещението си преди няколко години, с изключение на минималните разлики в оттенъка на стените и килима и по някой декоративен предмет върху полиците, който не помнеше. Снимка на Меган на бюрото. Той си пое набързо дъх и седна на ъгловото канапе с лице към прозореца и парка Голдън Гейт. Брат му се наведе през бюрото и натисна нещо на уредбата.
— Е?
— Пак идвам за съвет. Чу ли за Ортис?
— Не. — Джеф се опря на бюрото. — Какво е измислил този път, нов начин да извие нечии ръце?
— Простреляха го, Джеф.
— Простреляли са го?
— Да. Медиите гърмят. Не знам как не си чул. Мислех, че знаеш. Вчера следобед дадох пресконференция от името на КОЛИН.
Джеф въздъхна. Тръсна глава, сякаш да намести джаджите в нея. Отиде до другата страна на канапето и седна тежко на облегалката.
— Направо съм скапан — измърмори. — От ден и половина се занимавам само с китайците. Снощи даже останах да спя в офиса. Тази сутрин почти не съм излизал от виртуалната. Той жив ли е още?
— Да, държи се. Вързали са го към животоподдържаща система във „Вейл Корнел“. Медицинският н-джин твърди, че щял да се оправи.
— Може ли да говори?
— Още не. Ще го свържат към в-формат веднага щом дойде в съзнание, но това можело да отнеме известно време.
— Господи! — Джеф го изгледа измъчено. — И какво общо има това с мен? Как мога да ти помогна?
— Във връзка с Ортис — никак. Както казах, той още е в безсъзнание. Семейството и близките му приятели са в болницата, но…
Брат му изкриви устни в подобие на усмивка.
— Да, знам. Това вече не е моят свят. Провалих си шансовете в играта за власт в Съюза, нали така.
— Не това имах…
— Избягах на запад и се превърнах в сърцераздирателен благотворител.
Нортън махна нетърпеливо с ръка.
— Не става въпрос за това. Искам да поговорим за Марсалис. Сещаш се, тринайската, която измъкнахме от щатския на Южна Флорида?
— О. Да. — Джеф разтърка лицето си. — И как върви?
Нортън се поколеба.
— Не знам.
— Създава ви проблеми ли?
— И аз не… — Вдигна ръце, без да довърши. — Виж, истината е, че не се наложи да го убеждаваме дълго. За това поне беше прав.
— За какво, че би ви отхапал ръката за шанс да се измъкне от джизъслендски затвор? — Джеф сви рамене. — Кой не би го направил?
— Да де. Май съм ти задължен за идеята. И трябва да кажа, че напълно оправдава медийния образ на тринайските. Бил е там, когато са се опитали да очистят Ортис, и май единствено на него дължим факта, че шефът още диша. Уби двама от тримата нападатели и прогони третия. Невъоръжен. Можеш ли да го повярваш?
— Да — кратко и ясно каза Джеф. — Мога. Казах ти, тези типове са опасни. Та какъв по-точно е проблемът?
Нортън сведе поглед към ръцете си. Поколеба се за миг, после поклати раздразнено глава и вдигна очи да срещне любопитния поглед на брат си.
— Казах ти, че вече си имам партньор, помниш ли? Бивш детектив от нюйоркската полиция, жена.
— С която искаш да се озовеш с хоризонтално положение, но не си го признаваш. Да, спомням си.
— Да. Е, има нещо, което тогава не ти казах. За нея. Преди няколко години е имала връзка с тринайска ренегат. Това е довело до някои… усложнения.
Джеф вдигна вежди.
— Охо.
— Да. Не се замислях много за това, дори когато наехме онзи тип.
— Глупости ми говориш.
Нортън въздъхна.
— Добре де, замислих се, малко. Обаче реших, нали се сещаш, че тя е корава, че е умна, че владее ситуацията. Че няма за какво да се притеснявам.