Той поклати глава и излъга:
— Нищо не помня.
— Е, може би си сънувал мен тогава. — Сложи ръце на кръста си и се усмихна широко. — Изкарал си петия рунд насън.
Той отвърна подобаващо на усмивката й.
— Не знам. Но в момента определено се чувствам като бита карта.
— Ами да — замислено каза Ровайо. — Но пък имаше вид на човек, който знае какво иска.
Последното не можеше да го оспори — изхвърчал беше от прожекционната зала извън кожата си от гняв заради Ертекин. Спрял се беше в средата на подземния кабинет и когато видя Ровайо да го гледа, приседнала на ръба на бюрото си, тръгна към нея като стрелката на компас към севера.
— Проблеми ли? — спокойно го беше попитала тя.
— Може и така да се каже.
Тя кимна. Наведе се назад през плота на бюрото към инфосистемата и въведе кода за отмяна. После погледна отново към него с потъмнели от въпроси очи.
— Нещо за пиене искаш ли?
— Точно това искам, да — намусено отговори той.
Излязоха от кабинета и взеха асансьора нагоре през нивата на комплекса, първо подземните, после и надземните, където слънцето и небето най-после се показаха през прозорците. Това свали донякъде напрежението. Слязоха на една от високите тераси и Ровайо го заведе в ресторантче за бързо хранене от веригата „Лима Алфа“ с маси на открито и гледка към залива. Взе алкохолни коктейли „Писко“, седна срещу него и го фиксира със замислен поглед. Карл отпи от коктейла и установи, че е страхотен. Гневът му започваше да утихва. Говореха си за дреболии, пиеха и се грееха на късното следобедно слънце. По някое време преминаха от аманглийски на испански. Седяха отпуснати на столовете. Никой от двамата не подхващаше флирт.
Накрая телефонът на Ровайо прекъсна идилията. Тя сви устни, извади го и го вдигна към ухото си, на аудиорежим, без картина.
— Да? — Заслуша се, после пак направи физиономия. — Пътувам към къщи, защо?
Мъжки глас долиташе пискливо откъм телефона, далечен и неразбираем.
— Рой, не съм се прибирала от трийсет, не, чакай… — Погледна си часовника. — От трийсет и пет часа. Не съм спала от дванайсет, а и тогава дремнах само час — час и половина на дивана в службата…
Мъжкият глас я прекъсна нетърпеливо. Ровайо се ядоса.
— Нищо подобно, дявол го взел…
Койл продължи да грачи от телефона, но тя бързо го прекъсна.
— Слушай, не ми казвай колко съм спала и колко не съм, Рой. Ти изобщо…
Още грачене.
— Да, прав си, всички сме уморени, а когато човек е толкова уморен, Рой, какво прави? Ляга да спи. Няма да стоя тук още една нощ и да се правя на мъж само защото вие с Цай сте решили да си играете на ченгета от старата школа. Така се решават случаите само в старите полицейски сериали, разбери. Вече никой не работи така. Но щом толкова ви се иска да се държите все едно Новата математика никога не я е имало, моля. Лично аз си отивам вкъщи.
Още приглушено грачене. Ровайо погледна Карл и вдигна вежда.
— Не — каза хладно. — Не съм го виждала. Телефон няма ли? Не? Ами пробвай в хотела му тогава. До утре.
И прекъсна разговора.
— Търсят те — каза на Карл.
— Хм.
— Да. Искаш ли да те намерят?
— Не особено.
— И аз така си помислих. — Тя допи коктейла си и пак го погледна по онзи преценяващо-замислен начин. — Едва ли е разумно да се прибираш в хотела си, щом не искаш да те намерят. Да пийнем по още едно у нас, какво ще кажеш?
Той й върна погледа.
— Това подвеждащ въпрос ли е?
Комплексът на ССР в Алкатрас осигуряваше на служителите си денонощен хеликоптерен транспорт и до двата бряга на залива. Две от спирките по оукландската линия бяха близо до апартамента на Ровайо. Слязоха на едната и продължиха пеш. Коктейлите „Писко“ и споделеното бунтарско чувство, като на избягали от час ученици, създаваха помежду им атмосфера на лекота и съучастие. Тя го попита къде е научил толкова добре испански, той й разказа някои неща за Марисол, малко повече за Марс и планинските проекти там. Както и преди, тя изглеждаше жадна за подробности. Смееха се и се докосваха много по-често, отколкото испано-американският й произход би приел, със снизхождение. Сигналите преминаваха ясни и недвусмислени помежду им. Качиха се по стълбите до втория етаж и влязоха в апартамента й нетърпеливи и ухилени до уши.