Вратата се затръшна след тях и охранителната система се включи с тих звън.
Последните им задръжки се пръснаха на гладни парчета по пода.
— Е, какво ти се прави сега?
Все така стоеше пред него, почти гола и с широка усмивка. Карл усети, че претърканият му и задрямал пенис реагира на гледката.
— Нали каза, че си уморена.
Тя сви рамене.
— Така беше. Въпрос на цикличност, предполагам. След два часа сигурно пак ще се скапя.
— Да не криеш от мен някоя екстразома?
— Не, не крия никакви екстразоми, уверявам те. — Гласът й изведнъж прозвуча остро. — Да ти приличам на толкова богата? Ако родителите ми са имали пари да ми вградят нещо отгоре, щях ли да работя в ССР, как мислиш?
Той примигна. После вдигна ръце в защитен жест.
— Добре де, добре. Просто ми хрумна. На Ръба му се носи славата за тия неща, знаеш го.
Тя обаче не го слушаше. Плъзна нетърпеливо ръка по тялото си, движение, напълно лишено от чувственост, ако се съдеше по физиономията й.
— Всичко, което имам, или съм се родила с него, или съм го постигнала с много труд. Започнах от най-ниската степен в службата, трябваха ми осем години да стана детектив, и то без да минавам по преки генетични пътечки. Никога не съм…
— Казах „добре“, детектив.
Това я спря. Тя седна на канапето и опря лакти на коленете си. Вдигна глава да го погледне. Имаше нещо измъчено в изражението й.
— Извинявай — промърмори. — Просто тук ни е дошло до гуша от такива като Ейжа Бадауи и Никълсън Чанг.
— Бадауи е суданка от Ню Йорк — посочи той.
— Така ли? Искаш ли да видиш къщата й на брега? Бая акри за чужденка. Но не това имах предвид.
— Не? — Интимността след секс изведнъж му дойде в повече, като окови на краката и маска на лицето. Ровайо пак си беше бегло познатата инспекторка от службата за сигурност на Ръба, само че гола и твърде близо до него. Налегна го неканен, затова пък помитащ пристъп на носталгия по секса със Севги Ертекин. — Значи не си голям фен на подобренията, така ли?
Тя изсумтя.
— Мислиш, че всички, които си нямат екстразоми, по правило са големи фенове?
— Аз поне съм — изсумтя той. Но съзнаваше, че просто се опитва да я предизвика. — Мислиш ли, че щях да съм в това положение, ако преди четирийсет години имаше действаща технология за изкуствено хромозомно вграждане? Мислиш ли, че щяхме да преследваме някакъв ударил го на канибализъм супермен, ако характеристиките на тринайските можеха да се качват на платформи и да се включват и изключват при нужда? Добре ме огледай, Ровайо. Аз съм живият пример за стрелящата на сляпо генетика от миналия век, отпреди въвеждането на екстразомната технология.
— Знам.
— Много сериозно се съмнявам, че знаеш. — Карл плъзна пръсти по скулата си. — Виждаш ли това, лицето ми? Когато си вариант, хората не гледат лицето. Погледът им минава през кожата и виждат само онова, което е записано върху двойната ти спирала.
Ровайо сви рамене.
— Сигурно би предпочел погледите им да не проникват по-дълбоко от кожата ти. Но от онова, което съм чувала за недалечното минало, цветът и на двама ни прави тази опция също толкова неприятна. Наистина ли би предпочел да се върнеш назад? Към добрата стара расова ненавист?
— Е, аз получих своята доза и от нея. Почти четири месеца прекарах в джизъслендски затвор, не забравяй.
Очите й се разшириха и тя изведнъж му се стори ужасно млада. Ертекин само би повдигнала въпросително вежда.
— Четири месеца?! Мислех, че…
— Да, дълга история. Работата е там, че ти говориш твърде лекомислено за тези неща, Ровайо. Ако човек не е живял в тяло с модифициран генетичен код, който не подлежи на промяна, няма как да знае за какво става дума. Нито какво облекчение би било да си имаш екстразомен превключвател, на който да разчиташ по всяко време на деня и нощта.
— Така ли мислиш? — Ровайо се наведе и протегна ръка към пода до канапето, вдигна захвърлената си риза и я облече. Очите й обаче си останаха приковани в лицето му. Това изведнъж го накара да се почувства недостоен за доверие, да се почувства натрапник в дома й. Тя плъзна палец по лепящия ръб на дрехата и я затвори донякъде, колкото да скрие гърдите си. — Какво всъщност знаеш за мен, Марсалис? Какво важно знаеш за мен?