— Не ме интересува какво сте казали на Доналдсън и Кодо. Търся Алън Мерин.
Рен смръщи чело в израз на искрено объркване или в резултат на съвършен контрол.
— Алън кой?
— Мерин — каза Ровайо.
— Алън Мерин. — Рен кимна сериозно. — Доколкото знам нямаме такъв служител. Нито клиент, ако не се лъжа. Мога да…
Карл се усмихна.
— Аз не съм полицай, Рен. Не прави грешката да ме вземаш за ченге. Дошъл съм за Мерин. Ако не ми го предадеш, ще мина през трупа ти и ще си го намеря сам. Изборът е твой, но така или иначе аз ще си свърша работата. Може да се крие ту тук, ту там из целия континент и да се снишава сред тълпата като някое преживно, щом така предпочита, но това няма да го спаси. Играта свърши. И когато пак се чуеш с него, гледай да му предадеш какво съм казал.
Рен си позволи лека въздишка, като възпитан човек, изпаднал в неприятна ситуация.
— И вие по-точно сте?
— Кой съм не е толкова важно. Ако искаш, можеш да ми викаш Марсалис. Виж, какво съм… — Той не сваляше поглед от лицето й. — Аз съм вариант тринайсет, точно като твоето другарче Мерин. Това също можеш да му го кажеш.
Отбранителна усмивка се поколеба в ъгълчетата на устата й. Погледът й се плъзна настрани към Ровайо, сякаш с молба за съдействие.
— Боя се, че наистина не знам за какво ми говорите, нито кой е този Мерин. Следва също да отбележа, детектив Ровайо, че вашият колега далеч не притежава добрите маниери на другите двама детективи, които идваха преди вас.
— Той не ми е колега — с безразличие отбеляза Ровайо. — Освен това добрите маниери са му последна грижа. На ваше място бих започнала да му съдействам.
— Ние вече съдействахме всячески на…
— Спрели сте в Лима на път за тук, нали? — попита я Карл.
Този път му се стори, че смръщването й е искрено.
— „Котката на Булгаков“ много рядко „спира“ където и да било, както се изразихте. През пет години ни вдигат на сух док в Свободното пристанище, но иначе…
— Не говоря за „Котката“. Говоря за „Даскийн Азул“. Имате приятели по перуанското крайбрежие, нали?
— Аз лично нямам. Не. Но някои от служителите ни може и да имат, не знам. Сигурно знаете, че „Котката на Булгаков“ има разрешителен лиценз за цялото тихоокеанско крайбрежие. „Даскийн Азул“ също има договори с перуанския сегмент. Като повечето от сродните ни фирми, базирани на платформата. И това не е тайна за никого — можели сте да го проверите във всеки корпоративен регистър.
— Да сте се виждали напоследък с Манко Бамбарен? Или с Грета Юргенс?
Още една елегантна бръчка през чистото бяло чело. Нацупени устнички и изпълнено със съжаление поклащане на главата. Дългата й лъскава коса чак се разклати.
— Съжалявам, но тези имена… Не са ми познати. И все още не ми е ясно в какво точно ни обвинявате и обвинявате ли ни изобщо.
— Колко ти плащат, Рен?
Пауза. После одевешната мигновена усмивка.
— Вижте, господин Марсалис, наистина не мисля, че заплатата ми е ваша…
— Не, сериозно. Помисли си, Рен. Сигурен съм, че хората, които представлявам, ще ти се отплатят повече от щедро, ако минеш на тяхна страна. А игричката на Мерин така или иначе е на приключване. Засега още не знаем достатъчно, но и това ще стане. И когато Мерин излезе от прикритието си, аз ще съм там. Не е най-умното да се озовеш точно в тази престрелка, уверявам те.
— Да ме уплашите ли се опитвате, господин Марсалис?
— Не, апелирам към здравия ти разум. Не мисля, че си от хората, които се плашат лесно, Рен. Мисля обаче, че си достатъчно умна да разбереш кога е дошло времето да си плюеш на петите. — Втренчи се в очите й. — Е, дойде.
Пак любезната тиха въздишка.
— Не знам какво да кажа, наистина. Опитвате се да… да ме подкупите ли? — Още един бърз поглед към Ровайо. — И за какво точно? Или това е стандартна процедура в службата за сигурност на Ръба?
— Вече ти казах, че не съм ченге, Рен. Аз съм като теб. Продавам се за пари и…
Рен скочи, с едно-единствено мълниеносно движение, без да се изтласка с ръка или нещо такова. В тесния офис си беше забележителен образец на физическа прецизност. Вдигна ръце пред гърдите си — типична стойка при някои от бойните изкуства.
— Край! — избухна. — Разговорът ни приключи. Постарах се да ви съдействам, детектив Ровайо, а в отговор получих само обиди и намеци. Не желая да ме сравняват с някакъв си… вариант. Вземете си невъзпитания генетично подобрен приятел и се махайте оттук. Ако желаете да говорите отново с мен, свържете се с адвокатите на компанията.