Марсалис се обърна да огледа натрупаните по рафтовете бутилки. Очите му срещнаха нейните в огледалото.
— Да, но погледни го от добрата страна. И двамата сме живи, което си е страхотно подобрение на фона на ситуацията отпреди малко.
Тя потръпна. После се отърси като мокро куче. Марсалис избра една бутилка от многообразието, извади и две чаши изпод плота. Сложи ги отгоре и наля някакъв алкохол с кехлибарен цвят.
— Хайде, заради мен. Нека те почерпя поне едно уиски на аванта, задето ми спаси живота. А и като те гледам, определено имаш нужда от нещо силно.
— Да бе, много ти благодаря. Аз ти спасих живота, а ти ми казваш, че изглеждам като пребито куче?
Той я изгледа уж преценяващо и каза с усмивка:
— Е, да кажем, че си малко бледа.
— Майната ти. — Севги взе чашата.
Той последва примера й, вдигна своята като за наздравица и каза много тихо:
— Задължен съм ти, Севги.
Тя отпи и преглътна.
— Приеми, че сме квит, заради скейтърите. Нищо не ми дължиш.
— О, напротив. Онези типове в Ню Йорк се опитаха да убият и двама ни и аз действах при самозащита. Сега е съвсем различно. Наздраве.
Изпиха чашите до дъно. Севги се облегна срещу него от другата страна на бара и усети как топлината се плъзга надолу към корема й. Марсалис вдигна въпросително бутилката. Тя поклати глава.
— Както казах, хората от ССР ще пристигнат всеки момент. Обадих им се още щом твоите приятелчета се появиха. Можех да щурмувам и по-рано, но се надявах да пристигне подкрепление.
— Е. — Той сведе поглед към ръцете си и Севги видя, че леко треперят. Това незнайно защо я преряза през стомаха. После той отново вдигна очи и се ухили. — Така или иначе, нацели момента идеално. Как всъщност се озова тук?
— Тъкмо се прибирах, когато те видях да излизаш от хотела. — Кимна към труповете на пода. — После сълзата на тия момчета потегли след таксито ти. Почти веднага и аз си повиках сълза. Когато пристигнах тук, те стояха пред бара и чакаха. Не знаех какво става, нито защо си дошъл чак тук и дали онези типове са с теб, или не. Обадих се чак когато се чуха изстрели и онези нахлуха в бара. Което ме подсеща да те питам, ти за чий дойде тук изобщо?
Той отклони поглед встрани.
— Просто си търсех боя.
— Така ли? Е, явно си го намерил.
Той не каза нищо.
— И кои са тия типове?
— Не знам.
— Ти го нарече по име. — Внезапният пристъп на полицейска подозрителност развали атмосферата. — Когато посегна да вземе пистолета ми. Чух те… как беше?
— Онбекенд, да. Представи ми се, преди да ме убие. — Марсалис смръщи вежди на някаква своя мисъл. — Тринайска.
— Той ли ти го каза?
— Покрай другото.
Тя потръпна отново.
— Еба си съвпадението.
— Не е. Което ме подсеща да те питам: ти защо си била при хотела?
— А, да. Хотелът. — Тя кимна и позволи на задоволството от правилното предположение да избие в лека усмивка. — Идвах да ти кажа, че нюйоркската полиция е заловила третия скейтър. Той твърди, че през цялото време са се целели в Ортис. Не в теб.
Марсалис примигна.
— В Ортис?
— Да. Явно двамата с теб случайно сме се оказали на пътя на куршумите. Което оневинява Нортън, както и да го погледнеш. Ако оставим параноята настрана, разбира се.
— Ти сигурна ли си в това? Тоест, ченгетата от Ню Йорк проверили ли са…
— Марсалис, откажи се бе, човек. — Изглежда, наистина бе капнала. Или пък уискито не беше чак толкова добра идея. Така или иначе, започваха да я болят очите. — И още по-добре, помисли си дали не е редно да се извиниш, ако изобщо знаеш как се прави това. Сбъркал си, и толкова. Край на шибаната история.
— Недей да злорадстваш, Ертекин. Не ти отива, помниш ли?
И не й остана друго, освен да се засмее, въпреки смазващата тежест на умората. В далечината се чуха сирените на ССР.
— Аз пък не си търся компания в леглото — каза тя.
— Напротив, търсиш си.
Тя се изкиска.
— Не, изобщо не си търся.
— Търсиш си.
— Не си търся, да ти го…
Закашля се силно, изненадана от силата на пристъпа. Тръсна глава и установи, че очите й са пълни със сълзи. Чу как и Марсалис се киска.
— Е, може и да си права. Не бих искал да…
Пак я разтърсиха тръпки, този път по-силно. Вече не кашляше, затова пък внезапно я заболя главата. Тя се намръщи и вдигна ръка към слепоочието си.