— Обикновено точно за поверителна информация те търся — предпазливо каза той. — Така че, да. Казвай.
— Ами, работата е там, че си го закършил с брюкселския офис. Джанфранко ди Палма ти е адски ядосан.
— Той ли ти го каза?
— Да. Каза ми да не говоря с теб, докато не се върнеш от Ръба.
Бавна струйка гняв опари стомаха на Карл.
— Сериозно?
— Сериозно.
— А ти очевидно не се съобразяваш със заръката му.
— Естествено — ведро заяви Матю. — Аз не работя за АГЛОН, просто участвам в програмата за сътрудничество между агенциите. А ти си ми приятел.
Карл примигна, помълча и каза:
— Радвам се да го чуя.
— Мислех, че ще се зарадваш.
— Слушай, Матю. — Гневът се променяше, омесен с нещо друго, което не подлежеше на лесна дефиниция. Яркото прозрение отпреди малко започна да повяхва, изместено от нови фактори. — Ако Ди Палма ти се обади пак…
— Знам, знам. Да не му казвам, че проверявам Гайосо по твоя молба.
— Да, именно. — Беше негов ред да се смути. — Но непременно му кажи, че сме приятели, чу ли? Че си мой приятел.
— Той вече го знае, Карл. Само да погледнеш данните и ти става ясно, че…
— Да, но той може и да не се е вглеждал много внимателно в данните, нали разбираш. Ти му кажи, че сме приятели. Кажи му каквото ти казах и че съм ти казал да му кажеш и това. — Карл се взираше мрачно в нощта отвън. — За да е наясно.
Малко по-късно излезе от сградата и се заоглежда за такси, което да го откара до хотела. Вървеше в хладната вечер през големите правоъгълници кристално виолетова светлина, хвърляна от лазерните панели на уличното осветление. Имаше чувството, че минава през десетки малки театрални сцени, всяка осветена за представление, в което той отказва да участва. Главата му се мотаеше от недоспиване. Вихрушка от уморени предположения и хипотези тормозеше мозъка му и се боричкаше за пространство с всеобхватния му самоподдържащ се гняв.
„Проклетият Ди Палма.“
Не си даваше сметка за изписания по лицето му гняв, докато не налетя на някаква улична артистка, която вървеше срещу него, натоварена с всевъзможни боклуци. Блъсна я неволно с рамо и тя се просна на паважа. Нещата й се пръснаха с дрънчене по тротоара. Метална джанта от детско колело се търкулна, улови светлината на лазерните панели, удари се в бордюра и остана там. Артистката вдигна поглед към Карл, както си лежеше на тротоара, и свъси изрисуваното си клоунско лице.
— Що не си…
И млъкна по средата на изречението.
Той се загледа мълчаливо в ярката клоунска маска и оранжевата перука, после си даде сметка, че устните му са свити, а челюстите — стиснати от гняв към Ди Палма, към Онбекенд, към цяла тълпа призрачни мишени, които все още не можеше да различи ясно.
„Да, само че това момиче не е сред тях, Карл. Я вземи се стегни, моля те.“
Изсумтя и й подаде ръка да стане.
— Извинете. Не ви видях.
Вдигна я да стане. Страхът в очите й не изчезна и тя побърза да си дръпне ръката. Карл понечи да й помогне да си събере артистичния инвентар, пръснат по целия тротоар, но тя трепна, и отстъпи назад — страх я беше от този висок чернокож мъж под виолетовата светлина на пустата улица. Страхът й го подразни и той каза сопнато:
— Добре де, прибирай си го сама.
Продължи си по пътя. Стори му се, че жената продължава да го гледа. Нещо във връзка с тази случайна среща не му даваше мира, но нямаше нерви да си пита защо. Видя такси в съседната пресечка, викна му и размаха ръце. Сензорите го засякоха и таксито направи чист, нечовешки съвършен обратен завой през насрещния трафик, после плавно спря до тротоара да го качи. Вратата се отвори.
Карл влезе в комфортното купе. Напомни му за таксито предната вечер, онова, в което Севги Ертекин го беше видяла да се качва, а после го беше последвала и случилото се беше прекършило нещо мъничко и необяснимо в сърцето му.
Стандартният женски интерфейс се включи да го посрещне:
— Добре дошли в „Таксита Мерит“. Накъде ще…
— „Ред Сандс Интернешънъл“ — грубо я прекъсна той.
— Веригата „Ред Сандс“ има хотели и от двете страни на залива. Кой имате предвид?
— Сан Франциско.
— Потегляме — меко го уведоми интерфейсът. Чертите й се отпуснаха и Карл отново се сети за Кармен Рен и характерната й за щатите на Ръба хубост, за гладката й…