Карл си спомни момчето с мачетето и откаченото му религиозно бръщолевене.
— Пробутала си на Осбърн някаква история за мен, нали?
— Не пряко. — Рен изведнъж му се стори уморена. — Казах му, че Мерин е… как му се казваше на това… Второто пришествие? Христос, който се е върнал и се крие, защото го дебне черен човек и иска да му стори зло. Миш-маш, признавам, забърках го от малкото, което знаех за джизъслендската идеология, и от бръщолевенето на самия Осбърн.
„Прилича на Христос — беше казал самият той, когато видя снимката на Мерин в досието му. — Направо е като излязъл от Религиозния сателитен канал.“
Карл кимна и каза:
— Не се и съмнявам, че е подействало.
— Е, да. Джизъслендци, какво да ги правиш. Иначе изглеждаше добро момче, но нали знаеш какво правят с мозъка ти старомодните религии. Не беше трудно да му пробутам идеята; в Републиката всеки втори живее с, мисълта, че Спасителят утре-вдругиден ще се появи. Биха дали дясната си ръка за роля в театрото. — Вдигна съвършено рамене. — Плюс това Скоти си беше паднал здравата по мен, имаше и сътресение на мозъка, след като Мерин го фрасна по главата при Уорд. Бедното дете нямаше никакъв шанс.
— И аз се оказах черният човек.
Тя направи физиономия.
— Ами да, появи се и пасна идеално на образа.
— Разкажи ми малко повече. — Карл разрови отново спомените си за спречкването в мола през онази нощ. — Значи не си го пратила ти след мен?
— Не, идеята си е била изцяло негова. — В тона й се прокрадна горчивина. — Измъдрил го е сам, а аз не бях наблизо, за да го спра. Ако не беше той, можехме всички да се измъкнем без много шум, докато ССР се опитваше да блокира платформата.
— Имаш ли някаква представа защо са ти поръчали да охраняваш Мерин?
— Никаква. Аз съм наемник и нищо повече. Уведомиха ме, че пристига, корабът щял да цопне в океана, а Уорд имал задачата да прибере пътника. Моята беше да го опазя жив и здрав няколко месеца, защото щял да им потрябва на по-късен етап. По план трябваше да го държим в офисите на Уорд, но Мерин очевидно си беше създал проблели с доверието след случилото се на „Хоркан“.
— Да. Разбираемо е. А ти как успя да го усмириш?
— Първоначално ли? — Рен се ухили. — С нинджуцу.
— А след това?
Широката усмивка се задържа на лицето й.
— Ти как мислиш?
— Сериозно? И с двамата? И с Осбърн, и с Мерин? Не ще да ти е било лесно.
Поредното изящно помръдване на раменете под сивата материя на якето.
— Като „дева“ на Христос можех да правя каквото си поискам. Или поне Скоти си го втълпяваше сам, защото така му е отървало. Може би точно затова е откачил, когато ти се появи на сцената. Кой знае?
— А Мерин?
— Е, според мен той така и не дойде напълно на себе си след пътуването с „Гордостта на Хоркан“. Бях се подготвила за обичайната арогантност на тринайските, докато го чаках да пристигне. — Тя поклати глава. — Нямаше и помен от нея. Не беше чак прекършен, но и не съзнаваше напълно какво става, така мисля. Втълпих му в главата, че ако не си натиска парцалите, ще му отиде прикритието, и той явно беше достатъчно с ума си да разбере поне това. Все пак е бил обучен за операции под прикритие, нали?
— Да. Имал е и боен опит освен другото.
— Е, значи е имал нещо, за което да се хване.
Карл усети как последователността на битката изскача отново в главата му. Тромавото таниндо, халтавите, недотам целенасочени движения, недостатъчната сила в ударите. Сякаш Мерин още беше на Марс и се биеше при по-слаба гравитация. Сякаш така и не се беше прибирал у дома.
— Е, а ти имаш ли боен опит? — попита той.
— Не точно.
— Не точно, а? — Карл погледна през залива към отсрещния бряг. Отблясъците почти бяха угаснали. — Коя, по дяволите, си ти, Рен?
— В случая това е без значение.
— Не мисля.
Тя го погледна в очите на слабата светлина, после махна небрежно.
— Просто наемник.
— Просто наемник. Как не. С умения по нинджуцу, достатъчни да свалят бивш Поборник. Имаш още един опит. Коя си ти?
— Виж, просто е. Забрави за уменията, които съм усвоила тук-там из Ръба. Наеха ме за бавачка тук, в Калифорния, защото това ми е работата. Изпълних задачата си — оправих кашата, когато Мерин откачи, след което успях и да го покрия. А после, когато пак стана напечено, шибаният ми клиент ме отряза. И сега търся разплата.