— Закрили сте дейността си — с удивление каза Том Нортън, навързал фактите в логична последователност. — Пуснали сте кепенците и сте се пръснали като пилци.
Карл се обърна с лице към дивана, ръцете му бяха празни.
— Кога, Джеф? Кога и защо?
Джеф Нортън погледна брат си.
— Мисля, че и сам можеш да се сетиш, Том.
Служителят на КОЛИН кимна.
— Ти се премести тук и започна работа за фондацията през деветдесет и четвърта. И на теб са намерили ново поприще. Значи цялата история се е завъртяла горе-долу по това време.
Джеф остави поредната топка окървавени салфетки и посегна за нови. Тънка усмивка заигра по устните му. Кървава струйка се стече към устата му, преди да я е попил.
— Малко по-рано, в интерес на истината — каза той. — Подобни неща набират огромна инерция и изисква време да ги спреш. Да речем, че през деветдесет и втора се взе решението, а операциите бяха окончателно прекратени в началото на деветдесет и трета. А до края на следващата година всички се бяхме покрили.
Карл се приближи.
— Попитах защо.
Директорът на фондация „Човешката цена“ вдигна поглед към него и попи носа си. Май още се усмихваше.
— Не се ли сещаш?
— Якобсен.
Името се отрони от устните му и се пльосна в стаята като заклинание. Ерата от онова време, между деветдесет и първа и деветдесет и четвърта, се превъртя пред очите му като колаж от новинарски репортажи. Бунтовете, налитащите тълпи и кордоните въоръжени полицаи, подпалените автомобили. Запенените проповедници и кресливите политици, комюникетата и изявленията на АГЛОН, и зад всичко това тихата оплешивяваща особа на шведския комисар, който чете извадки от доклада си с премерения тон на дипломат от кариерата, като човек, който се опитва да отвори чадър под напора на ураган. Ураганът подхвана думите му и ги изопачи, избуяха неточни резюмета и още по-неточни цитати, казаното се изваждаше от контекста и се употребяваше за политически капитал. И промъкващото се ужасяващо усещане, че всичко това май касае и него, Карл Марсалис, отличника на „Орел“; че колкото и невъзможно да е изглеждало такова нещо преди, сега някаква идиотска вълна залива пасящите преживни, оформя общественото мнение и резултатът ще засегне и неговия живот.
„Якобсен.“
Засегна го, и още как.
За няма и три години тайнствените герои се превърнаха в публично изобличени чудовища. Суровите решения и още по-суровият избор — лагерите или дългият сън и заточението в марсианския лагер с планетни мащаби; тласкани към едното или другото от видиотената тълпа, като осъден, когото влачат към редица бесилки, от които да си избере своята.
После криогнездото, студено и тясно, изпълващо се бавно с гел, докато седативите му отнемат инстинктивната паника, така както му беше отнета бойната екипировка при демобилизацията. Дългият сън, който пада отгоре му като сянката на огромен небостъргач, засенчващ слънцето.
Якобсен.
Джеф Нортън се наведе да вземе чашата си.
— Точно така. Якобсен. През деветдесет и втора още не знаехме какво точно ще представляват Спогодбите, защото по онова време бяха в подготвителния си етап. Но посланието им беше повече от ясно. Не беше нужно да си гений, за да разбереш накъде отиват нещата.
— Но… — Том Нортън поклати глава. — Какво общо има това? За Онбекенд — ясно. Но другите — Монтес, Танака и останалите? Те не са били варианти, а обикновени хора. Ти си обикновен човек. С какво е щял да ви засегне докладът на Якобсен?
Карл стоеше прав до директора на фондацията и започваше да различава, бавно и смътно, очертанията на онова, което предстоеше.
— Засягало ги е — спокойно каза той. — Заради естеството на дейността им. Нали така, Джеф? Проблемът не е бил в персонала. А в онова, с което се е занимавал „Отклик Скорпион“. Каква беше основната ви дейност, Джеф? И не ме карай да познавам, защото ако го направиш, ще те заболи.
Джеф Нортън сви рамене и гаврътна коняка.
— Селекция.
Брат му примигва.
— Селекция на какво?
— О, за Бога, Том, на какво според теб? — Джеф махна яростно и едва не събори бутилката. Изглежда, конякът започваше да го хваща. — Селекция на шибани варианти. Като твоето приятелче тук, като Нюинг. Отглеждахме всичко, до което можехме да се докопаме там.