— Бая си почакал — изсмя се Марсалис. — Или на тримата гении са им трябвали четири месеца да се придвижат от Тексас до Съюза?
Нортън щракна с пръсти.
— Уитлок.
Видя как брат му потръпна. „О, Господи, Джеф!“ Каза го на глас, за да го чуе, за да повярва.
— Онбекенд се е върнал на територията на Ръба и на втори октомври е убил Уитлок. Сигурно си видял репортажите и си познал Уитлок.
— Да, не къде да е, а в Залива — каза Марсалис с мнима съпричастност и дори подсвирна. — Точно под носа ти, нали, Джеф? Доста притеснително.
— И тогава си се обадил — довърши Нортън.
— Добре де, обадих се, мамка му!
— И добре смазаната машина набива спирачки — изръмжа Марсалис — Онбекенд минава на изчакване, поне докато не стане ясно ще оцелее ли Ортис.
— Ти ми се обади тогава, точно след убийството на Уитлок — изведнъж се сети Нортън. — Подхвърли ми да измъкна Марсалис от Джизъсленд и да го наема като консултант. Защо? За да засилиш допълнително натиска върху Онбекенд, да го държиш на нокти?
На лицето на чернокожия мъж се изписа искрено удивление.
— Ти си ме измъкнал от щатския на Южна Флорида? На теб ли дължа благодарност за това? — Избухна в смях. — Стига бе, човек, ега ти майтапа.
— Писна ми да чакам — сопна се Джеф, гласът му изтъня от внезапна ярост. — Минали бяха две седмици, откакто се обадих на онези в Хюстън, а още не бяха направили нищо. Не знаех нищо за тях, дали ги бива, или…
— Не ги биваше, изобщо — сериозно го уведоми Марсалис.
— Е, да, но аз си помислих, че може да са ги спипали на границата, когато са се опитали да влязат в Съюза. Или че просто са духнали с парите. Нямаше как да знам, Том. Уплаших се. Знаех, че няма да допуснеш АГЛОН в разследването, опитах се да те убедя, ако си спомняш, мислех, че това може да стресне Ортис и той да прекрати операцията. Но ти не се съгласи. — Джеф стрелна с поглед Марсалис. — Тогава реших, че Ортис може да се уплаши от него.
Нортън гледаше как чернокожият мъж отива до бюрото и взема едно преспапие, което Джеф беше донесъл от медения си месец с Меган в Англия. Претегли го в ръка.
— Има още едно-две неща, които бих искал да знам, Джеф — каза небрежно. — След това ще приключим.
— Да? — Джеф пак вдигна чашата и се намръщи от парещия гърлото коняк. — Какво?
— Рен. Тя не знаеше нищо за Онбекенд. Интересува ме как тогава е била въвлечена.
— Не, не. Тя е наемник, използвали сме я и преди. Включих я, защото ни трябваше човек, който познава добре Ръба. Ортис искаше да държим Мерин далеч от цялата тая работа.
— А „Даскийн Азул“? Те са твои хора, нали?
Джеф сви рамене.
— Силно казано. Знаеш как става — фондацията им е правила някои услуги в миналото и ни бяха задължени.
— И кой ги прати да намерят онзи труп в мрежите? Ти ли?
Джеф поклати глава.
— Онбекенд. Чул, че ти и ченгето от КОЛИН душите наоколо. Каза ми да изместя развръзката напред.
Марсалис се върна при дивана с преспапието в ръка. Мръщеше се.
— Въпреки заповедите на Ортис?
— Ортис беше в болницата. — Джеф махна вяло с ръка. — Никой не знаеше какво ще стане. Познаваш ли Онбекенд?
— Бегло.
— Е, когато той ти каже да направиш нещо, го правиш, и толкова. Не спориш.
Марсалис продължаваше да се мръщи.
— А войниците?
— Какви войници?
— Някой прати наказателен взвод в униформи след мен и Ертекин. По пътя от Куско за Арекипа.
— За това не знам нищо. Може някой там да се е паникьосал.
— Бамбарен — тихо каза тринайската. Клекна, така че очите му да са на едно ниво с очите на Джеф. — Смяташ ли, че Манко Бамбарен е знаел за съществуването на Мерин? На другия Мерин?
— Изобщо не познавам Манко Бамбарен — каза Джеф и изгледа горчиво Марсалис. Вече беше тотално пиян. — Откъде да знам какво знае и какво не знае, по дяволите!
— Жалко — тихо каза чернокожият. — Кажи ми, Джеф, ти ли насъска Онбекенд срещу мен, след като се върнах от „Котката на Булгаков“?
— Не! Не бях аз, кълна се. Онбекенд искаше да те отстрани от картинката, не знам, може да е говорил с Ортис, но изглежда го беше вбесило нещо друго. Казах му, че е по-добре да кротува, но той изобщо не пожела да ме чуе. Ти не знаеш какъв е. Реши ли нещо, няма начин да го разубедиш.