— Да. И сигурно нямаш представа къде мога да го намеря, нали?
Джеф гаврътна остатъка от питието си. Вдигна рамене.
— Правилно предполагаш. Последно чух, че се връщал в Перу и че рамото му било надупчено от марстехски пищак.
— Тук ли му оказахте първа помощ?
— В една клиника на фондацията, да. В Кармел.
Марсалис се изправи спокойно. Нортън видя как пръстите му се стягат около преспапието, видя и готовността за движението в мускулите на ръката и рамото му. Скочи, заобиколи бързо масата и застана между Марсалис и брат си. Погледна чернокожия мъж в очите.
— Не — каза много тихо. — Моля те.
Марсалис все така стоеше като натегната пружина. Отговори му по същия начин, почти шепнешком:
— Не заставай на пътя ми, Нортън.
— Не той уби Севги. — Нортън хвърли поглед през рамо към брат си, който седеше прегърбен в единия ъгъл на дивана и се взираше безучастно в празната си чаша. Сякаш не си даваше сметка какво става. — Виж, нали искаше да пипнеш Онбекенд? Ще дойда с теб. Ще ти помогна и за Ортис, ако поискаш. Но Джеф ми е брат, Марсалис.
— И без това нищо добро не го чака, Нортън. Ще лежи най-малко трийсет години в някой затвор на ССР. Предпочитам да съкратя мъките му.
Ала част от напрежението се беше отцедило сякаш от стойката му. Нортън вдигна ръка с дланта напред. Жест в смисъл „достатъчно“.
— Марсалис, моля те! Умолявам те, заради мен. Той ми е брат, за Бога!
Марсалис постоя така още миг. Все едно стоиш с лице към стена, помисли си Нортън.
— Ортис и Онбекенд — каза той, все едно проверяваше по списък.
Нортън кимна.
— Каквото поискаш.
И мигът отмина. Марсалис се отказа — намерението се отля като черна вода в канал. Сви рамене и метна преспапието в скута на Джеф. Джеф се стресна, изпусна празната си чаша и посегна с две ръце да хване кръглото преспапие, преди да се е търкулнало на пода, и изломоти:
— Т’ва пък к’во беше, мамка му?
— Радвай се, че не знаеш — каза му Марсалис. После се обърна към вратата и продължи: — Дръж го тук, Нортън. Не докосвай телефоните, не се обаждай и от своя. Трябва да блокираме мрежата им. Ще се обадя на Ровайо от улицата да докара криминолози от ССР. Ще й създам доста работа — това тук е достатъчно да подновят разследването около „Котката“.
— Добре.
На вратата Марсалис спря и погледна назад.
— И гледай да не забравиш споразумението ни.
Нортън се заслуша в стъпките му по коридора. После се обърна към брат си. Джеф вдигна безучастно очи към него.
— И сега какво?
Изневиделица го обзе пулсиращ гняв, от подметките на обувките чак до темето. Овладя го, доколкото му беше по силите.
— Между другото — каза с почти спокоен глас, — казах на Меган за теб и Нюинг.
Джеф го зяпна с помътнели от коняка очи.
— Макар че това е само кратката версия. Бих могъл да кажа, че тя го изтръгна от мен. Или че и двамата искахме да го чуем изречено на глас и просто си помогнахме взаимно. Според мен тя вече се досещаше какво става.
Брат му понечи да се изправи.
— Шибан предател такъв!
— Сядай си на задника, Джеф! — Гневът се изля изведнъж, събори преградите. — Защото ако не го направиш, ще те убия със собствените си ръце, чуваш ли?!
И ето, най-после. Мигът, който беше набирал гной в него повече от две години. Брат му го гледа и примигва стреснато, като уловен във фаровете на автомобил елен.
Нортън си пое дъх. Щеше да го направи, наистина.
— Да ти кажа ли какво направи Меган, когато разбра? — Пое си отново дъх. — Изчука ме, Джеф. Отидохме в един мотел близо до Новато и тя ме изчука до припадък. Целия следобед и през нощта. Най-хубавият секс, който съм правил!
Джеф скочи с рев от дивана и размаха юмруци. Нортън блокира, извъртя се и удари брат си в ченето. Повече от година не беше прибягвал до бойната си подготовка и уменията му бяха поръждясали, но се оказаха и неочаквано задоволителни. Ударът повали Джеф и той падна, наполовина на дивана, наполовина на пода. Нортън го сграбчи за яката и вдигна юмрук.
И спря.
„Не. Ти не си Карл Марсалис.“
Юмрукът му се отвори бавно, ръката му се отпусна. Той пусна яката на Джеф. Обзе го непреодолимото желание да се отърси като мокро куче. Вместо това отстъпи и каза:
— Няма да й е лесно сега. — Още дишаше тежко. — И на нея, и на децата. Но не се притеснявай. Когато те тикнат в „Куентин 2“ заради онова, което си направил, аз ще имам грижата Меган да е добре. Ще се погрижа за нея.