— Ортис — дрезгаво каза Нортън и пристъпи напред.
Ортис направи нещо с бутоните на количката и тя се завъртя плавно към тях.
— Том Нортън — каза го, все едно е философски въпрос, по който е размишлявал усилено. — Много съжалявам за брат ти, Том. Канех се да ти се обадя. А, и Карл Марсалис, разбира се. Досега нямах възможност да ви благодаря, че ми спасихте живота.
— Не бързайте да ми благодарите.
— А. — Измъченото му лице потрепна. — Е, не съм си и въобразявал, че сте се отбили на раздумка.
— Джеф проговори. — Нортън трепереше от силата на емоциите, които беше пренесъл със себе си през целия континент. — „Отклик Скорпион“. Уайоминг. Всичко. Така че не ми разправяй колко съжаляваш, лайно такова. Ти си виновен за всичко това, ти. Заради тебе Джеф е мъртъв.
— Заради мен? — Не личеше да оспорва обвинението. Сърба ръцете си в скута си и ги притисна длан в длан, може би за да овладее страха си. — И си довел своя ангел отмъстител, виждам. Е, логично е, но е редно да ви предупредя, че този стол има…
— Знаем — безизразно каза Марсалис. — И не съм тук заради Нортън. Дойдох заради Севги Ертекин.
— Ертекин? — Ортис смръщи чело, после бръчките се изгладиха. — А, да, нашата служителка, при която пренощувахте в Харлем, след като ви измъкнахме от затвора. Да, тя също почина, нали? Преди няколко дни. Боя се, че напоследък нямах възможност да, следя отблизо…
— Тя не почина. — Карл овладя гнева си с автоматичен трениран рефлекс. Гласът му беше тих и студен като хапещия нюйоркски студ навън. — Севги Ертекин беше убита. От твоя ангел отмъстител, Ортис. От Онбекенд. Или Мерин. Както там му казваш. Умря, за да спаси мен.
— Аз… много съжалявам и за това.
— Не е достатъчно.
— За вас? Е, да, едва ли може да се очаква обратното. Предполагам, че е имало нещо… — Ортис отново смръщи чело. — Някаква връзка между вас и тази Ертекин.
Карл не каза нищо. Думите нямаше да го отведат никъде.
— Да — продължи Ортис. — Хората като вас рядко проявяват интерес към каквото и да било, нямат нужда кажи-речи от нищо, както от материално, така и от емоционално естество. Но когато все пак хвърлите око на нещо или на някого, когато започнете да гледате на тях като на своя собственост…
— Именно — каза Карл. — Тогава нищо друго няма значение.
Срещна погледа на Ортис и директорът на КОЛИН побърза да отклони очи.
— Боя се — подхвана треперливо Ортис, — че нещата здравата са излезли от контрол, откакто… напуснах временно мостика, така да се каже. Вашата намеса, Онбекенд, други променливи фактори. Ако не ме бяха отстранили така неочаквано от кормилото на операцията, едва ли щеше да се стигне до такава трагедия. За което искрено съжалявам, повярвайте ми.
— Смъртта на повече от двайсет мъже и жени така или иначе тежи на твоята съвест — разпалено каза Нортън. — Само за да спасиш шибаната си политическа кариера.
Ортис поклати глава.
— Не, Том, това не е точно…
— Не ми говори на име сякаш сме първи приятели, лайно такова!
Карл сложи ръка на рамото му.
— Спокойно, Том. Иначе охраната току-виж проявила любопитство.
Служителят на КОЛИН се дръпна рязко и го изгледа, сякаш Карл беше заразен. Ортис отново се беше разприказвал:
— … не беше лично, не го направих заради себе си. Опитайте се да разберете. Аз съм богат човек, а имам достъп и до още по-големи ресурси, от които да почерпя, ако реша. Спокойно бих могъл да платя на брат ти и на неговите съучастници…
Нортън го зяпна.
— Ти си знаел? Знаел си, че Джеф е част от това?
— Подозирах. — Ортис се закашля и се прегърби в стола си. После продължи: — Историята му звучеше неубедително и си помислих, че сигурно е замесен, но… някога двамата работехме заедно, Том. Дори бяхме приятели. Сигурно знаеш, че те повиших по негова молба, точно както вкарах и него в „Отклик Скорпион“ преди двайсетина години.
Нортън каза през зъби:
— И какво, трябва да съм ти благодарен ли?
— Не, не, разбира се. Не това исках да кажа. Изслушай ме, моля те. Подозирах Джеф, но не бях сигурен. Знаех обаче, че ако насъскам Онбекенд срещу другите, които и да са те, Джеф ще бие отбой. И че дори да е бил замесен първоначално, повече няма да създава проблеми. Дори в старите времена, дори по времето на „Отклик Скорпион“, той отговаряше за логистиката, за подсигуряването. Не беше оперативен агент, не беше убиец. Джеф не беше създаден за такива неща.