„Това е невъзможно!“ В последния момент успя да не го каже на глас. Вместо това попита:
— Криогнездата пострадали ли са?
Койл я изгледа замислено, после каза:
— Наистина ще е по-добре да го видите с очите си.
Автокоптерът се залюля и Севги се наведе да погледне през прозореца. В залива под тях комплексът Алкатрас на местната служба за сигурност, прословутата ССР, издигаше бледосивите си платформи и кули от островната си база. На юг покрай брега плаващ сух док се беше проснал като проектантски чертеж от прави линии и геометрични пространства, хората приличаха на точки, а превозните средства — на детски играчки. Масивният централен сегмент на „Хоркан“ се виждаше ясно в един от големите докове. Дори без външните си сегменти, дори обгорен и покрит с белези от триенето в земната атмосфера, той моментално привлече вниманието й като познато лице в групова снимка. Виждала беше негови братя в орбиталните докове на нанокулата Каку, а архивни изображения на самия „Хоркан“ задръстваха лаптопа й още от момента, в който корабът беше преустановил връзката си с контролната зала на КОЛИН. Докато висеше, често и продължително, в чакалнята на адвокатската кантора и в безсънното спокойствие на нощите без пиячка, Севги се беше взирала в детайлите, докато уморените й очи не започнеха да смъдят. „Добрият детектив ляга, става и диша с детайлите — беше й казал веднъж Лари Касабиан. — Това е начинът да хванеш лошите“. И навикът й остана. Познаваше вътрешното разположение на кораба толкова добре, че можеше да мине през него от единия до другия край със завързани очи. Хардуерните и софтуерните спецификации пък знаеше наизуст. Имената на пътниците в криогнездата й бяха познати като марките на продуктите, които от години купуваше по навик, биографичните данни за всеки пътник изникваха неканени в главата й винаги щом си представеше съответното лице.
„Наистина ще е по-добре да го видите с очите си.“
А сега всички най-вероятно бяха мъртви.
Автокоптерът кацна с машинна прецизност върху издигната платформа в единия край на пристанищния комплекс. Двигателите млъкнаха и люкът се отключи. Койл се обади по радиото, вдигна люка и пръв скочи навън. Севги слезе след него. Меденият глас на Бадауи я последва под повеите на вятъра.
— Внимавайте при слизане. Моля, затворете люка след себе си.
Койл ги поведе по стъпалата на платформата. Долу ги чакаше комисия по посрещането. Трима униформени от службата за сигурност на Ръба стояха зад цивилен офицер, чието лице Севги познаваше от два виртуални инструктажа за фалшифицирането на генни отпечатъци, на които беше присъствала миналата година. Гладки азиатски черти, които му придаваха младежки вид, гъста сива коса и небрежно омачкани дрехи, които не се връзваха с безстрастната проницателност на очите. По този поглед и по други аспекти на поведението му беше стигнала до извода, че сигурно е Подобрен — високопоставените служители от администрацията на Ръба обикновено бяха, — но нямаше други доказателства освен тази чисто интуитивна догадка. В неофициалните сбирки след инструктажите той беше говорил с тиха резервираност, най-вече за семейството си, а очите му се бяха спирали само мимоходом на гърдите й, за което тя му беше благодарна. Сега се опита да си спомни името му и синаптикът й го подсказа услужливо.
— Лейтенант Цай. Как сте?
— Капитан — сухо каза той. — Повишиха ме през януари. И съм толкова добре, колкото може да се очаква предвид обстоятелствата, благодаря. Предполагам, ще искате да огледате кораба незабавно. По-скоро онова, което е останало от него.
Севги кимна и свъси вежди.
— Така е, благодаря.
— Ако всичко върви по план… — Цай даде знак на униформените и те се отдалечиха. — Ако всичко върви по план, до седем вечерта ще разполагаме с действащ виртуален анализ. Екипите вече привършват огледа на корпуса, но Ровайо сигурно вече ви е казала за люковете.
— Че са били отворени отвътре, да.
— Капитане — намеси се Нортън. — Важно е да разберем в какво състояние е екипажът на „Хоркан“. И по-точно дали криосистемите са отказали.
Цай вече се обръщаше да последва униформените, но при тези думи спря и погледът му сякаш изведнъж се удължи, плъзна се по сухия док, а после и по залива, капитанът като че ли превърташе на бързи обороти някакви кадри от склада на паметта си, нещо, което може би не искаше да вижда отново. И в този момент Севги осъзна нещо важно — че зад шовинистичното високомерие на Койл и Ровайо се крие същата дълбока неувереност, която се долавяше сега и в поведението на Цай, и че поведението на всички тук не е продиктувано от спорове за юрисдикцията и професионална завист, както беше решила отначало.