— Пожертва го, да. Какво толкова? — Ортис махна с ръка. — Те изобщо не се познаваха, не се бяха виждали. За каква връзка може да се говори в този случай?
— Не е в това въпросът! — извика Нортън, но гледаше Карл, а не Ортис. — Той му е бил брат, за Бога!
— Точно в това е въпросът, Том — тихо каза Карл. — За тринайските абстрактната лоялност не значи нищо. Не е част от програмирането им.
— Но… Бамбарен. — Нортън разпери ръце. — Това също е абстрактно родство, нали?
Ортис се изсмя горчиво.
— Да, абстрактно, но адски полезно от гледна точка на Онбекенд.
— Бамбарен е бил използван — каза Карл и сведе поглед към Ортис. — Точно като всички останали. Точно като „Отклик Скорпион“, точно като „Човешката цена“. Точно като Онбекенд и Мерин. Всички са танцували по твоята свирка.
— Господин Марсалис, моля ви да разберете…
„Достатъчно.“
Карл сграбчи Ортис под мишниците и го измъкна от количката с едно-единствено мълниеносно движение. Стори му се лек като дете, а може да беше от задействалата се мрежа — или от гнева. Ортис опита да се освободи, но силите му бяха малко. Карл го задържа за миг в нещо като прегръдка, после се дръпна от натъпканата със сензори инвалидна количка и внимателно остави директора на КОЛИН на полирания паркет.
— Чакайте, не може да…
Но гласът на Ортис беше слаб като съпротивата му. Карл коленичи и натисна с длан гърдите му, за да не мърда. Наведе се над него с безизразно лице.
— Знам какъв си, Ортис — каза той. — Виждал съм такива като теб да изнасят речи от всеки подиум и амвон тук и на Марс и знам, че не подлежите на промяна. Лъжете преживните, лъжете и себе си, за да са по-правдоподобни лъжите ви, а когато започнат да умират хора, си посипвате главата с пепел и бързате да си измислите оправдания. Но в крайна сметка правите всичко това, защото смятате, че е ваше право, и защото не ви пука за никого. Ако наистина си подозирал Джеф Нортън и ако си го познавал достатъчно като човек, а ти си го познавал, спокойно си можел да го притиснеш, да разбереш кои са другите замесени, да ги отстраниш…
— Бил е само Танака — каза Нортън, надвиснал и той над Ортис. — Само Танака.
Карл кимна.
— Можел си да сложиш край в самото начало. Но, от друга страна, щом Танака и Джеф Нортън са се сетили да те изнудват, рано или късно и друг е щял да се сети. Всеки един от бившите ти колеги, всеки, който е знаел за Уайоминг, във всеки един момент. Колкото и висок пост да заемеш, „Отклик Скорпион“ е щял да виси над главата ти като дамоклев меч. Но ти си видял възможността да покриеш всичко и си се възползвал без значение на цената.
И тогава Карл откри една малка истина да покълва от натрупаните факти.
— Знаеш ли, Ортис, от теб е можела да стане доста добра тринайска. Липсвала ти е само физическата сила, но пък човек като теб винаги може да си намери банда преживни, които да свършат мръсната работа.
— Добре. — Ортис спря да се дърпа. Гласът му прозвуча по-спокойно. Заговори ясно и бързо: — Изслушай ме, моля те. Към тялото ми са свързани датчици. Под кожата, вътре в мен, няма начин да намериш всичките. Ако ми направиш нещо, спешният екип ще пристигне за секунди.
— Няма да ми е нужно толкова време — каза Карл.
Ортис се пречупи. Лицето му сякаш се срина, очите му се затвориха, а когато пак ги отвори, бяха пълни със сълзи.
— Но аз искам да живея — прошепна той. — Искам да продължа, имам да свърша толкова много неща.
Студен гняв, пулсиращ студен гняв. Карл усети отклика му по лицето си.
— Същото искаше и Севги Ертекин.
— Моля, повярвайте ми, господин Марсалис, искрено съжалявам за…
Карл се наведе още по-близо.
— Това не ми върши работа.
Ортис преглътна и изстърга малко самообладание от резервите си.
— В такъв случай имам една молба — изграчи. — Моля ви, нека първо се обадя на семейството си. Да се сбогувам.
— Не. — Карл издърпа директора на КОЛИН в скута си, преметна ръка през шията му и сложи другата си ръка за опора на главата му. — Не съм дошъл да улесня смъртта ти, Ортис. Дойдох да прибера онова, което дължиш.
— Моля те…
Карл дръпна рязко и завъртя. Вратът на Ортис се счупи като прогнило дърво.
Тихи мелодични сирени запищяха из целия апартамент, воят на потресеното общество преживни. „Бащицата падна, бащицата умря!