В средата на панорамния прозорец зейна огромна дупка с назъбени ръбове. Двамата отхвръкнаха едновременно към прозореца, оцелялата част от стъклото му изведнъж се покри с кръв и парчета месо, а двата трупа се сринаха раздробени. Деляха го само два метра от вратата. Карл стреля още веднъж за всеки случай и спря.
„Слушай.“
Тих стържещ звук откъм вътрешността, вдясно. Той се хвърли през вратата, превъртя се, зърна неясно движение над кухненския бар и стреля. Друг пистолет стреля едновременно с неговия и Карл усети втори удар в ребрата. Но ръбът на дървения бар се разлетя на парчета и тъмният силует в кухненския бокс зад него отлетя назад. Влажен звук на сурова мръвка и писък. Карл падна на пода, хързулна се и се спря болезнено в гърба на някакъв фотьойл.
И всичко спря отново.
Този път наистина.
— Съвсем просто е — каза той на Нортън, след като приключиха с разпита. Играеха билярд на оранжевата маса. — Вече не е необходимо аз да търся Онбекенд. Той сам ще дойде при мене.
— Освен ако не прати хора да те причакат още на летището.
— Е, да, но както вече споменах, в момента си имат други грижи. А и аз си имам нова самоличност. Нищо общо с КОЛИН или АГЛОН, никакви оръжия, нищо, което да изглежда подозрително.
Нортън спря и го погледна над щеката.
— Никакви оръжия?
— Поне не в тесния смисъл на думата. Идеята ми е да мина за обикновен турист.
— А въпросната нова самоличност? — Нортън довърши успешно удара си по топката. — Сигурно аз ще трябва да ти я осигуря.
— Не, имам един приятел в Лондон, който ще се погрижи и ще ми прати документите по куриер в рамките на един ден. От теб искам само пари. Обикновени кредити, които не могат да се проследят до КОЛИН. Ще можеш ли да го уредиш?
— Естествено.
— Добре. А ще можеш ли да убедиш ССР да държат Ферер под ключ някъде до края на следващата седмица? В случай че го загризе съвестта и тръгне да плаче по телефона на Бамбарен?
— Няма проблеми. — Нортън оглеждаше масата за добър ъгъл, пробва двоен удар, но избърза и не уцели. — Само че… Откъде знаеш, че Юргенс ще е там? Ами ако още не й е дошло времето за дългия сън?
— Ноември е, Нортън. — Карл натри с тебешир върха на щеката си. — Когато говорих с нея преди три седмици, едвам, си държеше очите отворени. Отдавна трябва да е заспала.
— Мислех, че има лекарства, които отлагат хибернацията.
— Да, има. — Карл набеляза следващия си удар, отстъпи крачка назад, като се постара да не одраска с щеката нещастната жълта стена. Бърз удар и набелязаната топка изчезна в един от ъгловите джобове, сякаш всмукана от вакуум. — Познавах един хиберноид на Марс, бяхме в един курс по таниндо. Беше частен детектив, от време на време се подвизаваше и като охрана. Много корав тип, не минаваше сбиване без него. Май не помня да съм го виждал без насинено око, сцепена устна и така нататък. Та той казваше, че не бил ял бой, от който да го е боляло и наполовина колкото единствения път, когато се натъпкал с въпросните хапчета за будуване.
— Да, но ако се притесняват заради…
— Нортън, от тяхна гледна точка няма никаква причина да ги погна така. Те не знаят какво означаваше Севги за мен. А и да очакват някаква реакция от КОЛИН, най-сигурният начин Онбекенд да опази Юргенс е като я прибере на безопасно и уютно местенце за следващите няколко месеца. Повярвай ми, там е. Трябва само да стигна до леговището й, да се окопая там и да чакам Онбекенд да дотича. А после да го убия това копеле.