Предстоеше им сериозен лов.
Аудио-визуалните данни постъпваха в обработващата местопрестъплението система твърде бавно и „къщичката“ им си оставаше почти празна. Получили бяха оскъдни фрагменти от сателитни снимки, някой и друг случаен кадър от заводски платформи и нищо от въздуха. Метеорологичен монитор, геосинхронизиран спрямо Хаваите, беше проявил периферен интерес във вид на снимки под кос ъгъл, когато „Гордостта на Хоркан“ се бе пльоснал в Тихия океан, а военните системи на Ръба бяха засекли неоторизираното навлизане, когато корабът бил още във външните слоеве на атмосферата, но бяха прекратили прякото наблюдение, след като бяха получили сводка от КОЛИН. „Гордостта на Хоркан“ бил изхвърлил реактора си като част от аварийните протоколи при навлизане в земната атмосфера, нямал оръжия и траекторията му сочела, че ще падне в океана, без да нанесе материални щети и да доведе до човешки жертви. Един от военните сателити проследил кораба, за да се увери, че траекторията му е точно такава, каквато казали от КОЛИН, след което подновил наблюдението си на придвижващите се в Невада войски.
Нищо в наличния аудио-визуален материал не говореше за спасителна операция, задействана преди пристигането на бреговите екипи. Ничий обектив не беше уловил и самотна фигура, която се хвърля в океана. Нищо от получените материали не водеше към окончателни заключения и дори огромното увеличение на най-модерните оптични системи не ги насочваше към нищо полезно.
Предстоеше им лов, а не знаеха откъде да започнат.
В хотела Севги седна да хапне с Нортън, макар че нито й се ядеше, нито й се говореше. Романтичното приглушено осветление в ресторанта я изнервяше. Синаптикът окончателно я беше изоставил.
— Какво мислиш за всичко това? — попита Нортън, докато тя ровеше апатично салатата с октопод.
— А ти как мислиш?
Това се наричаше отклоняване на въпроса, нещо, което беше научила — не, единственото шибано нещо, което беше научила — от посещенията си при психолог, за които фирмата беше настояла и платила след онова с Етан и другите простотии. Психологът стоеше в другия край на стаята, усмихваше се мило и й връщаше всеки неин въпрос като топка, която отскача в стената. След време тя започна да прави същото с него. Което не й помогна с нищо, но поне сложи край на срещите им, с което пък постигна целта си. „Не мога да ви помогна, щом вие не искате да помогнете на мен“ — каза накрая той с доза разбуден гняв — най-сетне! — в иначе спокойния си и монотонно приспивен глас. Само че не беше схванал същината на проблема. Тя не искаше да й помагат. Искаше да нарани до болка — кървяща, зейнала, пищяща болка — всички безразлични аспекти на социалните ограничения, които я сковаваха като паяжина.
— Никълсън сигурно ще започне да хвърля къчове — каза Нортън. — Ще каже, че при теб има конфликт на интереси.
— Да каже.
— Октоподът май не ти харесва, а?
— Не съм гладна.
Нортън въздъхна.
— Знаеш, че можем да зарежем тази история, ако така предпочиташ, Сев. Цай и хората му не искат да им се мотаем в краката, а ССР ще даде мило и драго да покаже малко мускули и да демонстрира самостоятелност. Ако онзи тип не се е удавил в океана, значи е някъде на тяхна територия. Отгоре на всичко фактът, че е тринайска, в голяма степен го прави въпрос от компетенцията на АГЛОН. Защо просто не застанем встрани и не оставим ООН и ССР да се карат чия е юрисдикцията?
— А, не! — Севги хвърли клечките за хранене в чинията. — Не започнах работа в КОЛИН, за да лежа по гръб. Трябваха ми пари. И това не е по-лош начин да ги заработя от разбиването на черен пазар за технологии на Марстех или разгонването на разните му там култове от нанокулите. Не видя ли какво е направил онзи шибаняк? Хелена Ларсен… животът е бил пред нея, трябвало е просто да се прибере у дома. Това е първото смислено нещо, което правя от две години. Наше си е, точка.
Нортън я изгледа мълчаливо за миг, после кимна.
— Добре. Ще накарам Цай да прати CSI файловете до КОЛИН в Ню Йорк. Това би трябвало да изясни нещата за юрисдикцията. Какво обаче да правим с Койл и Ровайо?
— Да останат. Съвместно разследване плюс ценна помощ от местните сили за поддържане на реда. — Събра сили за една усмивка. — Медиите от Ръба ще си паднат на оная работа. КОЛИН се дъни и изпуска един от корабите си в Тихия океан, ченгета от Западния бряг се притичат на помощ. Това все ще ни отвори някоя и друга врата.