— Дали сервитьорчето не е някой от забележителните успехи на брат ти?
— Хм. — Нортън проследи погледа й. — Съмнявам се. Статистически имам предвид. Джеф казва, че годишно при тях идват поне по две хиляди нови бегълци от черни лаборатории. А и той се занимава главно с мениджмънта, опитва се да организира някак дейността. Имат стотина доброволци и пак са затънали до гуша.
— „Човешката цена“ е благотворителна организация, нали?
— Да. Властите на Ръба им отпускат някакъв бюджет, но той е крайно недостатъчен. — В гласа на партньора й се появи внезапно оживление. — А работата наистина е тежка. От онзи вид, който те износва психически. Ако знаеш какви неща ми е разказвал за черните лаборатории… Някои истории са толкова потресаващи, че направо не знам как се справя. Аз сигурно не бих издържал. Странно е, да ти кажа. Когато бяхме по-млади, по всичко личеше, че аз ще съм този, който ще работи за всеобщото благо. Той беше по-амбициозният и по-властният от двамата. А после — Нортън махна с чашата си и почти разля виното, — после стана така, че той е тук и се занимава с благотворителност, а аз се озовах на висок пост в КОЛИН.
— Хората се променят.
— Всъщност да де.
— Може да е заради Меган.
Той вдигна рязко очи към нея.
— В какъв смисъл?
— Може би това го е променило. Че се е събрал с Меган.
Нортън изсумтя. Един сервитьор дойде с количка, на която бяха изложени предлаганите от ресторанта десерти, но нищо не им хареса. Решиха да пият по едно генноподобрено кафе, с което ресторантът явно се славеше, и поискаха сметката. Севги установи, че пак се е втренчила в старомодната реклама на Марс.
— Знаеш ли — бавно каза тя, защото цялата вечер и двамата грижливо бяха избягвали точно тази тема. — Истинският въпрос не е самоличността на онзи тип. Истинският въпрос е кой му е помогнал да се върне.
— Знам.
— Изиграл е шибания корабен джин, нали така? Ако е бил в криогнездо и на даден етап капсулата го е размразила, това само по себе си е трябвало да задейства някаква аларма, преди да се е събудил дори, та какво остава да е започнал да хаква системите. А ако не е бил замразен, ако наистина се е промъкнал тайно на борда, то н-джинът изобщо нямаше да разреши излитането.
— Дали Койл и Ровайо са се сетили за това, как мислиш? Опитах се да отклоня вниманието им.
— Да бе. „Случвало се е и преди н-джинът да замлъкне временно, просто не обичаме да разгласяваме тези неща. А понякога просто умират“. Добър опит.
Нортън се усмихна.
— Не че не е вярно само по себе си, Сев.
— Да. Може би десетина пъти за шейсет години трафик. И мога да се хвана на бас за колкото кажеш, че причината винаги е била в хардуера.
— Мислиш, че няма да се хванат?
— На кое? Че н-джинът има скрити дефекти? — Севги се усмихна криво. — Не знам, звучи привлекателно. Машината, която не може да замести човека и така нататък. А и всички обичат да ги посветят в някоя тайна. Пробутай им конспирация и с малко късмет спират изобщо да разсъждават разумно. Тайни секти, които ядат бебета, отколешни заговори за поробване на човечеството. Черни хеликоптери, летящи яйца. Щуротии от този сорт се купуват като топъл хляб от масите.
— А междувременно…
— Междувременно — Севги се наведе над масата, вече без помен от усмивка на лицето — и двамата знаем, че има поне още един човек със сериозни хакерски умения, който има пръст в цялата история, и че този човек е на Марс. Нашият тайнствен канибал е бил замразен заедно с другите, което говори за мащабна документна фалшификация, а после системата е била препрограмирана да го събуди предварително, което…
Нортън поклати глава.
— Ето това не разбирам. Защо да го будят толкова рано, че да изяде всички останали, за да оцелее? Защо гнездото не е било нагласено да го събуди седмица или две седмици, преди корабът да стигне до Земята?
Севги сви рамене.
— Според мен ли? Станала е грешка. Онзи, който е разбърникал н-джина, не е бил чак толкова наясно с криосистемата. И нашият човек се събужда две седмици след старта, вместо две седмици преди финала на пътуването. На всичкото отгоре препрограмирането на гнездото го е блокирало и той не е могъл да си легне обратно и да се замрази. Или пък гнездото си е наред, но той решава да не го използва, защото това би означавало да пристигне на Земята замразен и да мине през карантината, а точно това иска да избегне. Но откъдето и да го погледнеш, със или без грешка в препрограмирането на криосистемата, някой сериозно му е помогнал. И тук не говорим за бягство от затвора, Том. Този тип е бил изпратен. И който и да го е изпратил, го е направил с конкретна цел.