— Да.
Той се поколеба, после я погледна в очите.
— Ти… ти си негова… — Превъртя непривичната дума в устата си, преди да я произнесе на глас. — Неговата дева?
— Да. Той така ми каза. Докато някой от, ъъ, от ангелите не дойде да поеме задачата. Дотогава щял да говори чрез мен, така каза.
Още държеше ръката й. Пусна я, сякаш беше твърде гореща, за да я държи повече. Опитваше се да не обръща внимание на съвършената й красота.
— Ти… Ти си напълно достойна за тази чест — каза прегракнало. — Ще бъдеш изпълнена със светлина.
А после ръката й се озова върху катарамата на колана му и Кармен го дръпна към себе си. Разтворените й устни докоснаха за миг устата му, после тя се дръпна леко назад.
Той зяпна. Главата му се напълни с ревяща кръв. А под катарамата изведнъж се усети набъбнал и хванат в капан.
— Какво правиш? — изсъска.
Тя махна към тавана.
— Той е горе, Скот. Стои там и наблюдава вместо нас. Всичко е наред.
— Не, не е. — Клатеше глава като замаян. Опита се да й обясни. — Това е… това е грях, Кармен.
Понечи да се дръпне от нея, но краката му бяха изтръпнали от неудобната поза и той загуби равновесие, в резултат на което се озова седнал на спалния чувал, с гръб към стената отзад. Изобщо не беше успял да увеличи разстоянието между тях. Или пък — по-късно щеше да си задава често този въпрос — или пък изобщо не бе искал да се отдалечава от нея?
— Кармен — прошепна умолително. — Не бива да съгрешаваме. Не тук. Не е редно.
Но Кармен Рен само пъхна палец в деколтето на ризата си, сведе поглед към собствената си ръка и дръпна. Статичният шев се раздели с тихо изпукване и тя плъзна палец надолу и разтвори дрехата, издута от стегнатите в профилни чашки гърди. Зърната й тъмнееха и се виждаха ясно през прозрачната материя на силикона, притиснати и заравнени от вътрешната повърхност на чашките. Кармен го погледна и му се усмихна.
— Как може да не е редно? — попита простичко. — Не разбираш ли, Скот? Не го ли чувстваш? Предначертано е. Това е свещен ритуал, очищение и за двама ни. Дар на неговата любов. Вгледай се в себе си. Чувстваш ли го?
И той го почувства.
Беше минало много време.
Скот не беше девствен. Изгубил беше девствеността си в единайсети клас със съдействието на Джейни Уилкинс, а и Джейни съвсем не му беше последната, преди да тръгне за Ръба, макар че той гледаше да не се възгордява от този факт, защото знаеше, че гордостта е грях. Но момичетата сами го търсеха, нямаше как да отрече това. Беше се метнал на майка си, висок и дългокрак, а още от прогимназията беше започнал да развива горната част на тялото си, като се включваше редовно в издигането на огради и в поддръжката на речното корито, така че да събере пари за трите последни години в гимназията, от десети до дванайсети клас, вместо да разчита за това на семейството си или да се запише юнга във флотата. От друга страна, въпреки стройното си и атлетично тяло беше запазил мекия си нрав и любезността, а по думите на Джейни това не пречело особено, когато едно момиче има мерак.
Ала тук, от тази страна на границата, с него беше станало нещо странно.
Може да се дължеше на факта, че изведнъж беше попаднал в среда, където сексът е навсякъде — съвършено поддържани и прекроени тела, дали от истинска плът, или подплатени с генериран в-форматен интерфейс само Бог знае, но така или иначе бяха навсякъде, увиваха се едно в друго на големите лазерни билбордове, по витринните екрани на магазините, дори по пазарските торби с висока резолюция на образа, които жените стискаха на гроздове за дръжките, сякаш прибираха реколтата от някакъв голям шарен и продълговат плод. Плът и пъшкане изобилстваха по всички канали, освен строго религиозните, във всички рекламни материали, които пристигаха по пощата, върху кошчетата за боклук по улиците, за Бога, а веднъж, докато още работеше в Свободното пристанище, дори в небето във вид на холографско изображение, озвучено от огромни високоговорители по протежение на плажа. Може да беше заради този безкраен баражен огън, заради сетивното пресищане или пък просто заради носталгията по онова, което беше оставил зад себе си. Така или иначе, в края на първата му година отсам границата естествената увереност, на която се беше радвал у дома, го беше напуснала като топлината на сутрешно кафе, забравено на верандата, и го беше оставила самотен и студен.
Кармен Рен прогори самотата му като падаща звезда. Неохотно отричаните в продължение на месеци фантазии стигнаха точката си на кипене. Плътта й под ръцете му, там, където ги насочваше Рен, беше топла и гладка, а езикът й в устата му имаше вкус на някаква тъмна непозната подправка. Тя отлепи едната от силиконовите чашки и меката тежест на гърдата й изпълни дланта му. Изпълни я съвършено, сякаш дланта му беше оразмерена именно с тази цел и предназначение. Нейните ръце се върнаха на колана му, разхлабиха го и се вмъкнаха отдолу. Той застина, когато пръстите й се плъзнаха по члена му, после на свой ред стисна инстинктивно гърдата й. Кармен простена, без да спира да го целува.