Съблякоха си дрехите един на друг, нетърпеливо и без много мисъл, на пресекулки, защото периодично спираха, за да се целуват и опипват, и накрая Рен легна гола на спалния чувал, плъзна ръце по хълбоците си и разтвори бедрата си за него. Той се надвеси над нея, малко тромаво от липсата на скорошна практика, а после се хлъзна със стон в нея. Вечерният въздух разхлаждаше кожата му, а Кармен Рен беше гореща и влажна отвътре. Усмихна се, извъртя се лениво настрана и направи нещо с вътрешните си мускули. Скот усети мек, хлъзгав, интимен натиск по цялата дължина на пениса си, после тя го дръпна надолу към себе си, вдигна бедра и ги сключи около кръста му — изгориха охладената му от въздушното течение кожа като нажежени маши — и той се изпразни, внезапно и абсолютно неспасяемо, тресеше се, сякаш през тялото му минаваше ток с високо напрежение.
Провеси глава и остана така, подпрян на лакти.
— Съжалявам.
Тя му се усмихна, намести се и стегна мускулите си около омекващото му мъжество.
— Недей. Знаеш ли какво означава за мен това, че загуби контрол над себе си по този начин?
— Просто… — Усети, че се изчервява. — Не го бях правил от доста време, сещаш се.
— Знам. Няма значение, Скот. За никъде не бързаме. Приятно ми е да те усещам в себе си. Ще го направим пак, когато си готов. — Ново присвиване на онзи особен мускул и очите й изведнъж се разшириха. — О! Всъщност…
Скот не знаеше дали е от начина, по който му говори, небрежно, сякаш седяха и хапваха в някое кафене, или просто заради факта, че тя е тук, под него, като кулминация на толкова много безнадеждни копнения и лепкави сънища. Или пък беше заради онази дума, „дева“, която още туптеше в главата му и която усещаше на устните си също като тръпчивия, тъмен вкус на самата Рен. Не знаеше и откровено казано, не го интересуваше особено. Вярно, Джейни веднъж му беше казала, че се мята обратно на седлото по-бързо от обичайното, но дори за него това сега си беше истински подвиг. Усети как се втвърдява вътре в нея, подува се под мекия натиск на тези нейни прекрасни мускули, и разбра, че този път всичко ще е наред, че ездата ще е дълга и сладка.
Лежаха с преплетени крайници върху спалния чувал, опрели гърбове на лющещата се стена, завити отчасти с якето на Рен, и гледаха отрязъка вечерно небе, който се виждаше през празната рамка на вратата. Скот си помисли, че звездите никога не са изглеждали толкова ярки и дружелюбни, дори у дома. Приличаха му на стражи, на пазители — примигваха в мекото синьо-черно на небето и вещаеха добрини. Сподели го с Рен и тя се засмя гърлено.
— Следактова астрономия.
— Не — възрази той, като я остави да се посмее на шегата си, но иначе беше съвсем сериозен. — Това е нещо специално, Кармен. С теб сме благословени тази нощ.
Тя изхъмка лениво и се протегна.
— Знаеш ли — каза му след малко. — Това може да продължи дълго. Криенето. Няма да е лесно.
— На мен не ми пречи.
— Да. — Рен потърка с ръка наболата му брада. — Ти сигурно си свикнал да не ти е лесно, нали?
— Службата, за сигурност на Ръба дали ще ни търси, как мислиш?
— Не знам — замислено отговори тя. — Обадих се на едни хора да се погрижат за кашата, която оставихме на пристанището. Да почистят. Те ще прикрият следите ни, а това все е нещо. Имаме приятели, Скот. Повече приятели, отколкото можеш да си представиш.
— И врагове — каза той.
— Да. И врагове също.
Той обърна глава и я погледна в очите.
— Кажи ми честно, Кармен. Това Краят на дните ли е? Когато светът ще пропадне в пламъци и звярът ще се надигне от океана и скверни думи ще са изписани отгоре му? Срещу това ли сме се изправили? Срещу звяра?
Тя се поколеба.
— Не мисля. Той не ми е говорил за това. Знам само, че някъде има един черен човек, който го търси, също и нас. Този човек е слуга на мрака и от него трябва да се пазим, Скот. Ние двамата, каквото и да стане, ние сме слуги на светлината и трябва да сме нащрек. Черният човек идва. И когато дойде, трябва да сме готови за битка, дори за битка до смърт. Ти готов ли си за това?