Дълга пауза. Севги улови погледа му и го задържа. За миг си помисли, че той ще стане и ще си тръгне. Даде си сметка, че част от нея се надява точно на това.
Само че той внезапно вдигна поглед към един от високо разположените прозорци на чакалнята. Бегла усмивка докосна устните му, после се скри. Той се изкашля и попита:
— Знаете ли какво е „Хааг“?
— Чела съм за тях. — Чела беше в комюникетата на полицията, в които се настояваше общинските власти да въведат по-строг контрол върху оръжията за лично ползване, преди новата заплаха да наводни улиците. Заплаха достатъчно плашеща, за да мине законопроектът още на първо четене. — Оръжие с биозаряд.
— Меко казано. — Разтвори небрежно дясната си ръка и кривна глава да я погледне, сякаш виждаше дръжката на оръжието в дланта си. — „Хааг“ е система, заредена с изкуствено създаден вирусен комплекс, причиняващ имунна недостатъчност, нарича се „Фолуел 7“. Има и други заряди, но те се използват по-рядко. „Фолуел“ действа много бързо и е много неприятен. Няма лечение. Виждали ли сте човек, който умира от срив на имунната система?
В интерес на истината, беше. Налан, братовчедка от Хакари, момиче на повикване в армейските бази, където Турция гордо изпълняваше европейския си дълг като буфер срещу хаоса от изток. Беше пипнала нещо от войник на ООН. Семейството й, което се гордееше с високия си морал, я изхвърли като мръсно коте. Бащата на Севги се ядоса и намери начин да я изтегли в Ню Йорк — имаше връзки в една от новите изследователски клиники в центъра на града. Отношенията му със семейството в Турция, и без това напрегнати, се скъсаха окончателно. Повече не проговори на брат си. Севги, тогава едва на четиринайсет, отиде с него на летището да посрещнат Налан, бледо момиче с големи очи, по-голяма от нея сякаш със сто години, но и напълно незапозната с градския живот на тийнейджърите. Още помнеше физиономията й, когато тримата влязоха в джамията на Скилман Авеню през една и съща врата.
Мурад Ертекин направи всичко възможно. Вкара Налан в програма за експериментално лечение в клиниката, а вкъщи я тъпчеше с хранителни добавки и противовирусни препарати. Пребоядиса стените в стаята за гости в слънчево жълто и градинско зелено. Молеше се по пет пъти на ден, за пръв път от години. Накрая плака.
Въпреки всичко това Налан умря.
Севги примигна да прогони спомена за подгизналите от трескава пот чаршафи и умоляващите хлътнали очи.
— Твърдите, че сте направили услуга на онази жена?
— Казвам, че я пратих бързо и безболезнено там, където и без това щеше да отиде.
— Не мислите ли, че изборът по право е бил неин?
Той вдигна рамене.
— Тя направи своя избор, когато се опита да ми скочи.
И да беше таила някакви съмнения какъв е, вече не таеше. Налице беше същото непоклатимо спокойствие, което познаваше от Етан, и същата тежка, неповратлива психика. Седеше на стола си като издялана от черен камък статуя и я гледаше. Севги усети как нещо дребничко помръдва в гърдите и.
Натисна един клавиш на инфоплочата и на дисплея се появи нова страница.
— Неотдавна сте участвали в сбиване. Крило Е, при душовете. Четирима мъже са били хоспитализирани. Трима по ваша вина.
Пауза. Мълчание.
— Искате ли да ми разкажете за инцидента от ваша гледна точка?
Той се размърда.
— Мисля, че подробностите говорят сами за себе си. Трима бели мъже и един черен. Беше си наказателен побой, организиран от арийската команда.
— И надзирателите не са направили нищо, за да го предотвратят?
— Системата за наблюдение при душовете може да бъде компрометирана при наличие на голямо количество пара. Край на цитата. — Устните му се извиха в кратка усмивка. — Или пък обективите на камерите се натриват със сапун. Времето за реакция може да се удължи. Поради външни обстоятелства, край на цитата.
— И вие сте се почувствали длъжен да се намесите. — Търсеше мотивация, която би паснала на Етан. — Този Реджиналд Барне… приятел ли ви беше?
— Не. Беше доносник, истински лайнар. Сам си го просеше. Но по онова време не го знаех.
— Той беше ли генетично модифициран?
Марсалис се подсмихна презрително.
— Не, освен ако някъде няма неизвестен за мен проект, чиято цел е да произвежда безмозъчни кретени със склонност към наркотична зависимост.
— Значи солидарността ви е била продиктувана от цвета на кожата му?