Той се усмихна, тъжно някак, реши Севги.
— По онова време всички бяхме такива — каза той. — Призраци. И ние си имахме наша, британска версия на проект „Поборник“, без бляскавото име, разбира се. Наричаше се „Морски орел“. Французите пък предпочетоха името „Осми отдел“. Но никой от нас официално не съществуваше. Имайте предвид, госпожо Ертекин, че през осемдесетте цялата тази история с тринайските беше нещо съвсем ново. Всички знаеха, че технологията е налице, и всички се надпреварваха да отричат, че имат каквото и да било общо с нея. По онова време АГЛОН дори не съществуваше, поне не като самостоятелна агенция. Все още беше част от Комисията по правата на човека. И всички пазеха в строга тайна подробностите за новите си генетични бойци. Близкият изток беше тестови полигон за всякакви гадости, родени от главоломния напредък на технологиите, и всичко това при пълно информационно затъмнение на принципа на отрицанието. Знаете как става, нали?
Тя примигна.
— Кое?
— Отрицанието. Нали работите за КОЛИН?
— От близо две години работя за тях, да — студено каза Севги. — Преди това бях детектив в нюйоркската полиция.
Той пак се ухили, този път май наистина му беше смешно.
— Обаче сте му хванали цаката. „Това е строго поверителна материя и ние искаме да си остане такава“. Съвсем в стила на КОЛИН.
— Въпросът не е в това. — Опита се, без особен успех, да прогони студенината от гласа си. — Просто не искаме да предизвикваме излишна паника.
— Колко души е убил досега? На Земята имам предвид.
— По наша преценка — двайсетина. Някои от убийствата не можем да му припишем категорично, но косвените улики сочат към него. В седемнайсет от случаите е налице остатъчен генетичен материал, който потвърждава, че извършител е нашият човек.
Марсалис изкриви лице в гримаса.
— Не си губи времето гадникът. Всичките ли са в щати на Ръба?
— Не. Първите убийства бяха по крайбрежието на Сан Франциско, по-късно обхванаха цялата континентална част на Северна Америка.
— Значи е в движение.
— Да. Освен това е изключително компетентен хакер. Вечерта на деветнайсети юни е убил двама души в района на Залива и след по-малко от седмица — още един мъж в югоизточен Тексас. Няма и следа от него в архивите на полетите за този период, нито в данните на граничния контрол. Пуснахме лицево разпознаване на всички хора, минали границата с Републиката, както със самолет, така и през гранично-пропускателните пунктове, но н-джинът не откри нищо.
— Може да е променил лицето си.
— За по-малко от седмица? Плюс фалшиви документи за самоличност? Границата на Ръба е най-строго контролираната граница в целия свят. А и н-джинът, който извърши лицевото разпознаване, беше инструктиран да маркира всеки с превръзки по лицето или други следи от прясна хирургична намеса. Излязоха само десетина богати хлапета, прибиращи се след козметична терапия на Западния бряг, и две звезди от еротичните канали.
Този път Марсалис почти успя да сдържи усмивката си — само едното ъгълче на устата му се кривна нагоре. Тези негови усмивки бяха заразни и я дразнеха, така че Севги се съсредоточи върху инфоплочата.
— Единствените варианти, които смятаме за реално възможни, са следните — или е успял да влезе в контакт с професионални контрабандисти на хора само дни след като е стигнал брега, или е напуснал територията на Ръба с полет до междинна дестинация и после се е върнал. Би било трудно изпълнимо с оглед на времето, но все пак е възможно. И със сигурност осуетява опитите ни за лицево разпознаване, защото повечето страни отказват да допуснат нашите н-джинове до инфосистемите си.