— Хей, евробоклук. К’во праиш тука?
— Тръгвам си — отсечено каза Карл. — Но първо ми трябва една услуга.
Гватемалеца с усилие седна. Вдигна поглед към наблюдателната камера в килията и евтиното заглушаващо устройство, лепнато на стената до нея. Не си беше направил труда да скрие заглушителя, който си висеше там всеки път, когато Карл беше идвал в килията му. Не искаше да мисли какво струва на Гватемалеца перманентното недоглеждане от страна на затворническата охрана.
— Тръгваш си? — Крива пиянска усмивка. — Не съм чул да си прокопал шибан тунел през стената.
Карл премести едно дървено столче с африканска резба до леглото и седна.
— Не така. Официално е. През парадния вход. Слушай, трябва да се обадя по телефона.
— По телефона? — Дори и през мъглата на ендорфина Гватемалеца здравата се шокира. — Имаш ли си престава к’во ш’ти струва т’ва?
— Мога да се досетя. И нямам толкова. Виж, има още седем двайсетмилиграмови капсули в найлоново пакетче, напъхани в тръбата на кенефа в моята килия. Твои са. Приеми ги като…
— Не стигат, негро.
— Знам. Приеми ги като предплата.
— Да бе. — Погледът на Гватемалеца започваше да се прояснява. Той пъхна пурата в ъгъла на устата си и се ухили. — И как шъ стане тая работа, че нещо не се сещам. Как ще си уредиш сметката, като не си тука? Предплата срещу какво? И като стана дума… — Челото му се набразди от дълбоки бръчки. — Щом ще се махаш, за к’во са ти мойте телефонни услуги?
Карл махна нетърпеливо с ръка.
— Защото нямам доверие на хората, които ми уреждат освобождаването. Виж, изляза ли, ще разполагам с достатъчно възможности за…
— Да бе! Нали уж им нямаш доверие на онея.
— Отвън ще съм в състояние да ти помогна — повтори Карл. — Тези хора са от КОЛИН. Това говори ли ти нещо?
Гватемалеца го изгледа продължително. После поклати глава и стана. Карл премести крака, за да му направи място.
— Май нещо ме пързаляш, негро. Сигурен ли се, че онея седем капсули още са в тръбата на кенефа, а не вилнеят из вените ти? КОЛИН щял да те измъкне? За к’во бе?
— За да им убия един човек — спокойно каза Карл. Зад него долетя шумно сумтене. И звук от изливаща се течност — Гватемалеца си наливаше сок от охладителния термос, който държеше на един рафт.
— Да бе. Шото в цялата Конфедеративна република няма ни една чернилка, дето да им свърши мръсната работа, та са дошли чак в щатския да измъкнат надут евробоклук като тебе. Пързаляш ме, негро.
— Ще спреш ли да ме наричаш така, по дяволите?
— Опа. — Гватемалеца преполови чашата на една глътка. Остави я и се оригна доволно. — Забрайх бе. Щото ти си единственият черен тука, дето май не забелязва к’ва му е на цвят кожата.
Карл впери поглед в стената пред себе си.
— Там, откъдето идвам, има много други начини да си черен.
— Е, значи си чернилка с луд късмет тогава. — Гватемалеца се обърна да го погледне. Лицето му беше почти любезно, смекчено от ендорфините, а може би и от нещо друго. — Само че сега, брато, не си там, откъдето си, т’ва ш’ти кажа. Сега, брато, си в щатския затвор на Южна Флорида. Сега си в Конфедеративната република, негро. А тука има само един начин да си черен и рано или късно той ще стане и твоят начин. В Републиката няма стоково разнообразие, за нас тука има само една кутия и рано или късно ще те натикат и тебе в кутията при другите чернилки.
Карл задържа още миг погледа си върху стената. Докато не стигна до решението.
— Точно в това грешиш.
— Греша? — Гватемалеца се изсмя. — Огледай се бе, брато. От къде на къде ще греша?
— Грешиш. Защото аз много отдавна съм поставен в друга кутия. Кутия, която ти никога няма да видиш отвътре, и точно затова излизам, точно затова съм им необходим. Защото не могат да намерят друг като мен.
Гватемалеца се подпря на стената и го изгледа любопитно.
— Верно? Знаеш разни фатки, т’ва ти го признавам. А от Луй знам, че имаш некви шибани подобрения. Само че т’ва не те праи убиец бе. Преди два часа излезе оттука с най-добрата самоделка, дето я е праил синът ми, ама чувам, че Дудек още си е жив и здрав.
— Прекъснаха ни.
— Да бе. Заради добрите хорица от КОЛИН. — Но в гласа му вече нямаше толкова подигравка като преди. Смукна замислено пурата. — Жалко за оная курешка, Дудек де. Някой и друг ден в лазарета щеше да му е от полза. Ще ми кажеш ли к’во значи т’ва — „не могат да намерят друг като мен“?